От вчера в центъра на София има една машинка, която върти ли върти педали. Нарича се „Аутомат“ и e дело на Юли от Зона Урбана. Юли често гледа Дискавъри и чете шарени книжки, от които му идват на ум разни шантави идеи. Последната му хрумване е нещо средно между двуполово същество и автоматче, което неуморно върти педали на витрината на ул.Ангел Кънчев – точно срещу мароканския ресторант. Още при монтажа и първите движения на машинката напъплиха любопитни вечерящи от отсрещното заведение, за да разберат какво е това чудо, дето върти педали, има жартиери, ламаринен пистолет и противогаз ..и килотки XXl. На следващия ден пред витрината се зяседяваха деца, майки, офис мениджъри и други минаващи пешеходци…
Решeни да да популяризираме още малко Аутомата, днес събрахме групичка от 5-6 човека на официално посещение. След като поцъкахме и се повъртяхме около машинката решихме да нащракаме и малко снимки на рециклираните продукти с марка Зона Урбана. Не ни убегна колекцията от значки, сред които открихме и една „маркова“ на единственото Био Сирене в България:
Преди появата на колелото-автомат зонаурбановците бяха заети да творят лампи от макарони, рендета и кройки на Бурда. Има и една от менюто на р-т Кибея. Често в магазина се появяват хора с празни кутии от сокове и ги оставят за рециклиране. От тях Юли сглобява рециклираните портфейли. Ако случайно ви се намират и вътрешни гуми от автомобил непременно се обадете. С тях се прави подплатата и някои дръжки на чантите и портфейлите, но се откриват трудно.
Зоя.БГ
Първата снимка на лампа от кройка на Бурда е 38 лв, което намирам за съвсем приемливо. Със сигурност някои артикули се изработват по-трудно и все пак говорим за часове труд, а трудът (особено ръчния) според мен трябва да се уважава. Иначе къде ще остане стимула за работа? Естествено, че ако изработващия има достатъчно доход и не е притеснен финансово по никакъв начин, може да се стигне до символични цени. Но в крайна сметка всеки трябва да се храни, да си плаща консумативите и ако може да живее и нормално. Така че преценката е субективна.
Успех на твореца! :)
И тук следва да си задаме въпроса „Как хората плащат по 200 лв за чанти от някое одрано животно и това е нормално, та даже се хвалят че са скъпи?“. Не знам колко е лесно да се изработи такава чанта, но аз няма да мога да си я зашия. Просто не знам как се шие. Някой чанти са 70 лв, то на пазара има и китайски по толкова, но никой не знае че са китайски. Вместо да дам 70-80 лв на братски Китай, ще ги дам на Юли обаче. И ще знам че съм подпомогнала рециклирането на боклук, идеята на някой който произвежда (и без това не са много) и ..за това София да е малко по-шарена.
Абсолютно съм съгласна с коментара на Бо, идеята е страхотна,но цените са доста надценени,и докато опазването на природата и рециклираните продукти са лукс за ексцентриците с пари положението си остава същото.
Много хубава идея да се правят рециклирани неща, но защо са толкова скъпи? – това не е нормално. Вярно, че се правят на ръка, но все пак не се произвеждат ресурсите, а се използват различни непотребни вещи. Остава трудът, който не е малко, но все пак кой би могъл да си позволи чанта за 96лв.? Така идеята си остава лукс и едно добро пожелание. Може би, ако всички започнем сами да си майсторим нещата…