Защо в момента сте преустановили поръчките и кога отново ще приемате?
До този момент приготвяхме всичко в домашна обстановка, но по този начин се губи доста време по организацията на поръчките, по закупуването на необходимите съставки и съхраняването им. Именно поради това доставяхме само два пъти седмично. В момента сме в процес на търсене на нови съмишленици, с които да можем да реализираме следните неща – да имаме кухня, където да се приготвят храните, повече хора и повече поръчки, за да можем да реализираме ежедневни доставки, добре е да се включи и някой, който се занимава с търговия на здравословни и био храни, така синегргията ще бъде пълна. Евентуално мислим някои от продуктите да се предлагат в здравословните и био магазините. Другата дейност, която развиваме, не е прекъсвала и не мислим да я прекъсваме. Тази година отново ще има семинар за здравословното хранене през месец май, като тази година ще бъде двудневен (12.05 и 13.05) и акцентът ще пада върху холистичните лекари и тяхната идея за здравословно хранене. Част от лекторите вече са потвърдили участието си, в момента сме в процес на търсене на зала.

Как се отключи интересът ти към здравословният начин на живот при теб самата?
Като при много майки, моят интерес към здравословното хранене започна с моята бременност и появата на сина ми, неговото захранване. Още от малка съм се хранила с много плодове и зеленчуци, без прекалено много месо, без пържено и сладко в огромни количества (например, никога не съм могла да изям повече от 2-3 блокчета шоколад). Така започнах и захранването на Ники (изключително кърмен до 6-ия месец) – бавно, постепенно, педагогически – сядахме заедно на масата да се храним и му давах зрънца от моята храна, към която той проявеше интерес. Но преломният момент при нас дойде, когато на година и 10 месеца по сгъвките на ръцете му се появиха обриви – доста обширна площ, които силно го сърбяха и той ги чешеше до рани. Диагнозата на лекарите беше – атопичен дерматит, а причината – неясна. Аз я свързвах с много фактори на веднъж – алергична реакция към наскоро поставена ваксина ДТК, тръгването на детска ясла и свързаната с това промяна на диетата и по-големия стрес, спирането на кърменето. Тъй като лекарите не можаха да ми дадат точен отговор на моите въпроси, а единственото, което ми предлагаха като лечение, бяха кортикостероидни кремчета, с които да облекчавам положението, аз започнах усилено да се ровя за информация в интернет. Като цяло стигнах до извода, че обривите са израз на това, че в организма му са се натрупали отрови, които той се опитва да изчисти чрез кожата като най-голям орган. Продължих да търся начин как да бъдат прочистени тези отрови и така неочаквано попаднах на суровоядския сайт zemianazaem.com. Там открих отговорите на всички въпроси, които търсех и за един ден прегърнах идеята за суровоядството. Ядейки само сурова храна, ние приемаме храна, пълна с витамини и ензими, които почти или напълно липсват при готвената и силно преработена храна и всъщност вместо да помагаме на организма си, ние само приемаме празни калории, затлачваме го с отрови и оставяме клетките си гладни за необходимите им хранителни вещества. Но тъй като не можех да приложа нещо на детето ми, без аз да съм опитала, а и винаги съм смятала, че възпитанието е най-добро чрез личния пример, аз от веднъж се отказах от месото, сиренето, кашкавала и започнах да се храня със сурови плодове и зеленчуци, накиснати ядки, семена и кълнове. В началото го смятах за експеримент – за седмица, за месец, но ето че вече продължава повече от две години. Имаше в моменти, в които съм опитвала месо, но вече не ми беше приятно да го ям, а и след това се чувствах доста зле. И сега не отказвам нещо сготвено или от време на време малко сиренце, но като цяло се стремя поне 75% – 80% от диетата ми да е сурова, а останалото е за разкош или за социални контакти (например не мога да откажа на свекърва ми или на майка ми да опитам някоя от постните им гозби).

Знаем, че дори и за един възрастен е трудно да се впише в обществото, ако е вегетарианец, веган или суровояд, как се отразява това на сина ти и общуването му с другите деца?
Опитвам да не го карам да се чувства различен и не използвам определения като вегетарианец, веган и суровояд (дори ги избягвам, защото са стряскащи за широката публика), а му казвам: „Аз не ям месо, защото не го обичам и защото не е полезно да се яде месо. Но пък има толкова други вкусни работи за хапване.” Опитвам се да давам колкото се може повече информация за това от кои храни децата стават по-здрави, имат повече и по-силни „бели стражи”, с които да побеждават лошите бактерии и микроби, които ги разболяват. Опитвам се да възпитам вкуса му към плодовете, зеленчуците, напоследък пием много прясно изцедени сокове, със сладките лакомства приема ядки, вкъщи заедно месим и печем хляб. Честно казано, от всичко най-много се страхувам от изкушенията на сладкарската индустрия, които са пълни с много подсладители, консерванти, оцветители и т.н, и, общо взето, за мен са чиста отрова. А са сложени в толкова хубави опаковки, които изкушават децата. На сина ми му обяснявам, че са направени, само за да ни накарат да си ги купим и, че хубавата опаковка не винаги означава, че това което е вътре, също е качествено. Показвам му и му обяснявам как аз чета опаковката и как избирам кое да купя. Понякога предлагам нещо да си направим в къщи, или пък да си купим нещо от биомагазина, където съм сигурна, че качеството е по-високо.

Той все пак ходи на детска градина и наблюдава, че там се хранят по-различно отколкото вие у дома, а по телевизията рекламират по-различни продукти от тези, с които вие се храните, как му обясняваш тези противоречия?
Общо взето, той приема това, че всеки човек има различен вкус и различен ритъм на хранене – в детската градина е едно, вкъщи е друго, при бабите – трето. Най-трудно май е с бабите и познатите, които донасят различни сладки лакомства. Наред с обясненията и примера,  понякога съм принудена да ги крия, защото когато са вкъщи, вече се приемат като нещо разрешено и нормално и представляват голямо изкушение.

Имаш ли наблюдения – какви хора се хранят със здравословна храна?
Хората, които се хранят по този начин са доста различни, така както и подбудите, поради които го правят. Нямам единен образ в главата си.

Защо според теб в конвенционалните ресторанти постното меню не е разнообразно и се изразява най-вече в боб, миш-маш, ориз, пълнени чушки… Каква е причината да не включват продукти като нахут, покълнали зърна и семена в ястията, които предлагат?

Според мен, причините са комплексни – едната от тях е относително ниската култура на хранене сред голяма част от хората. Когато няма взискателни клиенти, тогава съответно и няма висококачествено предлагане на услугата. Втората причина е цената. За да се предлага разнообразна и прясно приготвена от висококачествени продукти храна (а не полуфабрикати) се изискват доста повече средства. Мисля, че първо именно с това трябва да се преборим – да не може да се наречеш ресторант, ако приготвяш полуфабрикати, супи от пакетче, или запичаш готови замразени хлебчета и ги представяш за прясно изпечени. След това ще дойде и по-голямото разнообразие в менюто и използваните продукти. Пък и си мисля, че трябва да има готвачи, които могат да ги приготвят тези ястия. От време на време, когато се заглеждам в готварските книги и се изумявам как вътре няма нито една салата, нито едно ястие, което да не е приготвено със сметанови сосове, сирене, кашкавал, и накрая някакъв колбас или месце за разкош. Същото е, когато гледам и готварски предавания.

Етикетът „био“ отблъсква доста хора, които мислят, че това е пропаганда, че продуктите не са по-добри от конвенционалните, а само са по-скъпи.

За мен био-то е нормалното, това което е родено от природата, а другото би трябвало да има етикет. Но хората нямат много информация, нямат доверие в проверяващите органи, цените на продуктите наистина са фрапиращо по-високи  в сравнение с конвенционалните и всичко това отблъсква. Но съм сигурна, че ако хората отидат в една био и в една конвенционална ферма и видят разликата в начина на работа, в отношението й към продукцията и към нас като клиенти, ще бъдат отблъснати от конвенционалното и ще повярват, че био-то не е само етикет.

Доста хора, опитали този режим казват, че изпитват и физически, и емоционално усещане за лекота. Ти какви промени наблюдаваш в себе си в това отношение?

Аз само мога да потвърдя това, което са споделили и други хора. Човек наистина става по-търпелив, започва да вижда повече доброто у хората, има повече желание да ги подкрепя, да им помага, а не да критикува и да търси недостатъците и лошите страни. Освен това, аз самата доста си промених мирогледа и светоусещането – кои са важните и ценните неща в живота, какво наистина е добро и лошо. В чисто физически план имам повече енергия, желание за работа, движение и творчество.

На какво според теб се дължи това противоречие – технологиите се развиват все по-бързо, а в същото време все по-голяма популярност добиват идеите за връщане към природата. Стремежът към чистота и натуралност или към изкуствено подобряване на живота ( ГМО, фармацевтична индустрия и т.н.) ще надделее в крайна сметка? Възможно ли е да съществуват паралелно?

Именно с бързото развитие на технологиите и с изкуственото подобряване на живота хората започват да се чувстват като част от матрицата, като болтчета от някакъв механизъм, без човешки характеристики, без живец. Връщането към природата е желание за връщане към хуманността, към по-стойностен живот, към корените ни. Според мен, колкото и човек да си мисли, че е по-хитър от природата и че може да прескочи и да заобиколи законите й – това няма начин как да стане. Механичното, технологичното развитие, без развитие на ценности в посока на уважаване и разбиране на природните закони само могат да доведат по-бързо до нашата гибел. Ще направим нещо като ускорение на естествения подбор и тъй като ние нямаме по-силни естествени врагове в природата, ще се самоунищожим.

Има също известно противоречие в идеята за free spirit, който повечето привърженици на здравословния начин на живот изповядват и необходимостта от постоянното ангажиране и планиране, за да следват този начин на живот (храненията трябва да се планират предварително, а това е доста трудоемко в забързаното ежедневие на повечето хора днес). Какво мислиш за това?
Първо, има много хора, които наистина изповядвайки идеята за free spirit, са се отървали от забързаното ежедневие и се радват на спокойствие сред природата, далеч от лудницата на големите градове. Иначе за тези, които все още сме част от лудницата, и лично мен конкретно не ме притеснява допълнителното планиране. Когато готвя храна за семействотои приятелите ми, аз отмарям и си почивам, чувствам, че творя. После остава това, което съм приготвила да го нося с нас, когато излизаме – било на работа или на разходка. Но пък от тази гледна точка този тип храна е много благодатна – повечето продукти се носят лесно, не изискват специално опаковане и съхранение. Колко е лесно да си вземеш любимия плод, малко зеленчуци, малко крекерчета и ядки и ето – храната е готова.

Сподели любимата си рецепта от твоите специалитети.
По принцип имам много любими рецепти. Разбира се, на всички най-много се харесват „сладките изкушения”  – различни видове сурови бонбони от ядки и мед, тортите, кремчетата, сладоледите. Напоследък вкъщи сме фенове на прясно изцедените сокове от зеленчуци – смесваме моркови, целина, цвекло, зелена и червена чушка, пащърнак, джинджифил, лимон и се получават истински вълшебства. Тази зима ни е любима ето тази рецепта за „сурова лютеница”, която е чудесна, защото може да се комбинира с много неща, става бързо, а и е много вкусна.

Сурова лютеница
Продукти:
100 гр сушени домати
80 гр сушени чушки
2 средно големи моркова
200-300 гр сурови домати
30-40 грама суров слънчоглед
2-3 лъжици зехтин екстра върджин
кимион и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Сушените чушки и сушените домати се накисват за 12 часа във вода. След това заедно с водата, в която са киснали и с всички други продукти се смилат в кухненски робот или чопър. Ако сместа е по-течна, можете да добавите още слънчоглед или орехи.  За да стане още по ароматна и леко пикантна, може да се добавят няколко скилидки чесън или ако искаме да се доближим до класическите рецепти – нарязан на много ситно праз.

Интервю на Кристина Стамболова

И така първи в списъка е Dolce Vegan. Оказа се, че собственичката е отявлена защитничка на животните и в пекарната-сладкарница, където работи сама имаше доста информативни брошури за млякото и индустриалното земеделие. За съжаление не успях да я разпитам повече, тъй като не знам италиански. Това, което пробвах в заведението беше пълнозърнеста пица с карфиол и моркови и зехтин, но повече ми хареса вид тирамису, което не беше в перфектната форма, но беше достатъчно вкусно. Бях и приятно изненадана от табелка, на която пишеше, че за подслаждане се използва агаве вместо захар. Обедното меню включваше и различни ястия със зеленчуци и тофу, които за съжаление не успях да пробвам, но може би следващия път.

Следващата спирка от списъка е Libreria Brac. Малък ресторант без никакви табели, който почти подминах. Тъй като има много вегетарински места-бюфети очаквах и това да е нещо подобно, но всъщност се оказа много уютно и осветено предимно със свещи. Предполагам, че през лятото е още по-приятно тъй като има и градина.

Ориз с билки, вкусна салата от сурови тиквички и моркови със сусам и тънък хляб с плънка от сейтан. Това избрах от меюто, което беше от две страници, но даваше достъчно избор. Ако имате път към Флоренция не го пропускайте.

Libreria Brac

Друга опция за похапване на био и вегетарианска храна са магазините Natura Si. Откриват се из цяла Италия. Имат голям избор от био зеленчуци, соеви млека, тофу, пълнозърнест хляб и естествено всякакви видове макарони, спагети и т.н. Естествено цените са по-високи, но всеки може да направи своя избор.

Сладолед, но без мляко…Gelateria Dei Neri e малко място с много видове сладолед. И тук бях приятно изненадана да открия, че един от най-вкусните беше именно соевия сладолед. Намира се близо до реката, на  Via dei Neri.

Ето и как изглежда..

Болоня – отново малък ресторант с учтиви собственици. Обедното менюто на Clorofilla включваше плато от пресни зеленчуци, вид боб, тиква и сейтан. Ще го откриете на Strada Maggiore 64/c

В по-малките райони на Италия е трудно да се открие вегетарински ресторант, но винаги можете да си поръчате пица маринара (без моцарела) със зеленчуци или паста с доматен сос, освен ако не е прясна (прясната паста се прави с яйца) или пък маринован артишок и маслини. За съжаление в менютата  не откривам повече от 3-4 вида салати, които като че ли се повтарят по съдържание. По-често се среща смесената салата от зелени листа и домати. Естествено най-вкусната пица е в Италия. Най-странната форма на пица, която видях беше в Пиза -  огромна пица за 2-ма в овална форма поръсена с.. пържени картофи. Явно хората обичат да си угаждат по всевъзможни начини:))

От Стела

Така са живяли латвийците преди 200 години

Рига е необичайно място – почувствахме го веднага, щом захвърлихме раницата и тръгнахме наслуки към реката. Бедно и направо разхвърляно, кварталът наоколо в никакъв случай не вдъхновяваше… Но забравихме за старите блокове и запуснати къщи веднага, щом видяхме слънцето – огромно, оранжевеещо, сякаш закачено над хоризонта… Не помръдваше, макар че часът беше този на залеза. Стояхме и му се усмихвахме стеснително, а то по балтийски изведнъж отстъпи място на мрака.

Следващите дни така и не го видяхме, скрито зад облаците, и затова малкото часове на просветване използвахме за ползотворно шляене и изучаване на тукашните обичаи. Така разбрахме, че местните се гордеят от връзката си с природата – затова още на летището ви предлагат да си купите нещичко от многобройните им козметични биомарки.
Madara – единственото латвийско био, познато у нас, са навсякъде по центъра, в големите търговски центрове също. А в малките им спретнати магазинчета те очакват какви ли не чудеса без въздействието на химията.

Снежни човеци с екомисия...

Традиционните местни специалитети също се родеят с еко и биоидеите… Имаме предвид най-вече червените боровинки, които латвийците си пазаруват на килограм. Пък и сред основните им храни все пак е елдата, на която май казваха греча… Насипват я в големи полиетиленови торби и за няколко левчета кашата за цялото семейство е осигурена…
Много екологична и много неповторима била и цедонията – там обаче общодостъпните руски думи не достигаха, камо ли тези на английски, та трябваше сами да си доизграждаме представата що за витаминно-здравословна бомба е това… Бомбата падна всъщност накрая, като схванахме, че иде реч за явно много упорит дюлев храст, който расте на тези географски ширини и никакъв студ не може да попари (т.е. смрази ) ентусиазма му. Само не посмяхме да разочароваме самите латвийци – с новината, че и ние си имаме дюля, при това голяма, жълта и още по-здравословна.

Истинската революция в здравословното хранене обаче намираме не по пазарите, ами на една малка уличка, Сколас иела. Три стъпала надолу и сме в… най-вкусния сутерен на Рига. Нарича се Raw Garden и май напълно отговаря на наименованието си. Първо се вижда хубавия „сок бар”, отдясно пък са рафтчетата, от които може да си изберете някой биопродукт. На земята – подредени симпатичните сандъчета поникнала трева, която да отнесете и включите в хранителния си режим вкъщи… Барплотът пък беше отрупан с много крекери и още повече сладкиши. За да ви обясним например общото между соления и сладкия вкус на територията на Raw Garden, трябва пак да се върнем към червената боровинка – просто я слагат навсякъде, без значение кои вкусови рецептори иска да активира храната…

И вляво, и вдясно, от сладко и солено „надничат” червени боровинки – едно от любимите плодчета на латвийците

Вместо да надничаме любопитно в менюто, направо казахме кои сме и откъде идваме. Създаден като място за витариани, ресторантът скоро се принудил да включи в менюто си и термично обработена храна – просто това била цената на оцеляването. От собствениците разбираме още, че самата идея за суровоядство не се ползва с кой знае каква популярност на тези ширини – сигурно и затова пък с толкова любов се опитват да разпространяват принципите й. Така че всеки ден може да се отбивате и да похапвате супа и основно ястие, които са обработвани максимално на 45 градуса, канят ни те. Когато все пак отваряме менюто, ни привлича и друго. Дневното веган меню, пише там, гарантира, че няма да надвиши киселинната среда на вашия организъм над 7,3 pH. Водата пък – и тази, с която приготвят храна, и другата – в чашите, е преминала процес на обратна осмоза.

– Влезете ли в Raw Garden, виждате първо ето това…

От сок бара – след един-два „шотина” с много минерали, хлорофил и ензими, както ласкаво обяснява табелата, прескачаме и в основния салон. Един мъж току-що си е поръчал зелена авокадо супа – с още зелени неща в нея, като краставици и спанак, единствено лютият червен пипер е… червен . Иначе е празно, но и това, че навън е мрак не значи, че е повече от четири следобед…
Нори лапу ни прозвучава забавно, ама се оказва, че това си е суши с авокадо, разни други зеленчуци и сос босилек. На долния ред се мъдри: фалшиво картофено пюре. И е вярно, че в него няма и грам картофи – прави се от карфиол и кашу, украсяват го с лист зелена салата. Вкусно звучат и аспержите, които задушават с копър – използва се само кокосово масло.

На масите в Raw Garden има свежи „букети” млада пшеница

Чуете ли думичката „куука”, по-добре не чакайте да ви канят пак – това е торта, ама на латвийски. В Raw Garden я предлагат със смокини и кокос или пък смесват кашу с бисквити и шоколад. Има и други десерти – бадемовото парфе не минава без много червени боровинки, а най-отдолу в менюто са упоменати и няколко палачинки, до които обаче така и не стигаме.

Последният ден пълним малката раница с елда, чай и сушени боровинки, обясняваме на една ентусиазирана рижанка, че слънцето в България залязва „чак в пет и половина”, а после вървим и десет спирки пеш, защото електронната система в тролея изхвърля нашите карти. Измисляме и песничка за цедонията – латвийския плод с най-много витамин С на света. Пеем си я и отлитаме на юг, към България – една от слънчевите страни, за които в Рига и Латвия само си мечтаят…

Малко латвийски
•    Svaigas sulas – пресен сок
•    Ogi kokteili – плодов коктейл
•    Zupa – супа
•    Leca – леща
•    Gazets – газирана вода
•    Darza zalumi – градински зеленчуци
•    Burkano – морков
•    Indijas rieksti – кашу

Специално за www.kukuriak.com: Краси Проданов, главен редактор на сп. „Усури”
Снимки: Деница Дабижева

От Ваня Ирибаджакова

Кой е казал, че протеините идват само от месото? Важното е обаче, когато го спрем, да знаем с какво да го заменим

Кои са протеините
След водата, протеините изграждат най-голяма част от човешкото тяло. Наричани още белтъчини, те са важни за строежа, поддръжката и възстановяването на всяка от тъканите ни.
Уви, високопротеиновите животински продукти днес са пълни с пестициди, хормони, ваксини, генетични модификации. Дивеч почти не се среща, а месото от фермите е с по-ниско съдържание на протеини, повече мазнини и токсини.
Това е още един довод все повече хора да се интересуват от долната част на хранителната верига. Здравословните и етични причини карат милиони да търсят хуманни, устойчиви алтернативи с вегетариански, строго вегетариански и сурови храни. Най-голямото предизвикателство при преминаване на пълна вегетарианска (наричана и веганска) диета е именно осигуряването на пълноценни белтъчини.

Имат ли почва у нас
Липсата на достатъчно протеини води до мускулна слабост, бавно възстановяване и дисбаланси на мозъчната химия. Особено опасна е при децата, тъй като води до намаляване на телесната маса, а растежът се забавя.
Започне ли веднъж недостигът, се влиза в омагьосан кръг. Синтезът на храносмилателни ензими в тялото се забавя, а това води до по-лошо усвояване на белтъчините, както и на всички останали вещества.
Първият сигнал, че нещата не са както трябва, обикновено е намалената умствена работоспособност. Продължи ли липсата, отслабват съпротивителните сили на организма към всякакви заболявания. Бедната на белтъчини храна причинява чернодробни проблеми, оплаквания с панкреаса и жлезите с вътрешна секреция.
Разбира се, това не бива да ви отвежда в другата крайност – прекаляване с протеини, което също крие своите опасности.

Как да си набавяме необходимите протеини – целия материал от Списание 8 четете тук:
http://spisanie8.bg/рубрики/здраве/1007.html

Обичайната торта с флейк има и зимна украса – бели елхи с годжи бери.

За блата : бадеми, какаово и кокосово масло, агаве, ванилия
За крема: 1 кутия фурми, какао на прах, щипка сол, ванилия, какаово масло/може и кокосово.

От Гери

Шишарки от бадеми и ядково сирене. От Милица.

Шишарки направени тофу, чушка,черен пипер, къри и копър .

Коледна сладка на клечка. От Милица.

белени бадеми
какаово масло
кокосово масло
агаве, ваниля
Покрити с какаова паста, кокосов крем и нар.

]]> http://www.kukuriak.com/shish/feed/ 2 http://www.kukuriak.com/dailyraw/ http://www.kukuriak.com/dailyraw/#comments Tue, 20 Dec 2011 09:43:35 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8837 Излезе първата е-книга за сурова храна в България. Надя Петрова отдавна ни „събира очите“ с красивите си и неустоими снимки в NatureInsider, а сега вече всички е-фенове и притежатели на Kindle или друг е-четец ще може да се порадва на фотогорафиите с полезни вкусотии. Книгата е само на английски, но за това пък рецептите са лесни за изпълнение. Нито една не изисква дехидрататор, но е добре да се подготвите с настроение и..блендер, нож и вилица:)

Ето как изглежда началната страница Daily Raw – първата за България електронна книга със сурови рецепти:

Daily-Raw-book

Книгата е 99 страници в три формата: Epub, pdf, mobi

Можете да поръчате от Amazon или…Зоя.БГ:)

Съдържание на книгата:

- напитки

- сосове и дресинги

- салати

- основни ястия

- десерти

Enjoy!

Ястие от менюто в р-т Одеон - снимка на Надя Петрова

Собственичката на ресторанта, Дорина Сопаджиян, сама е съставила менюто, след като минала кратко обучение при нашата стара познайница и любимка Надя Петрова от блога natureinsider.com. Съвсем като по учебник в ястията няма нищо бяло – захарта в сладкишите е заменена с мед, оризът в сармите – с булгур, брашното в качамака – с гъби и кълнове. Въпреки че съпругът й е професионален готвач и разполага с цял екип в кухнята, Дорина също често се изкушава да сложи престилката. Така че представете си въодушевлението, което я е обзело, когато прочела на една от бележките за мнения „Вашата храна е целувка за душата“. Което пък ни кара да се замислим дали изяществото на словото не е страничен ефект от консумацията на неща като темпех с рукола и чери домати, сайтан с манатарки, цитрусов чийзкейк със зелени лимони и портокал, веган брауни и прочие? Както и какъв ефект би произвело върху писателската ни муза екзотично блюдо като веган шкембе чорба с гъби кладница, например?

Дорина Сопаджиян и Хари Сопаджиян

След това леко лирично отклонение, сме длъжни да признаем, че напълно подкрепяме мнението на Дорина (която впрочем е психоложка по професия), че веганството не е просто начин на хранене, а цяла философия. Тя самата отказва месото преди осем години, след като нейн близък слага край на живота си. „Беше труден период за мен. Това бе стартът на моята вътрешна трансформация и желание за по-дълбока връзка с природата и осъзнатост. Осъзнах, че щом мога да живея, без да наранявам друго човешко същество, то това е мой дълг. Това е ахимса в индуизма, това е и една от съставките на моята философия. Благодарна съм за всички трудности в живота ми – те са голям учител!“ В началото на тази година Дорина решава, че ще премине изцяло на постна храна, но не изведнъж, а постепенно, като „слуша“ тялото си. След като се усеща напълно готова, се избистря и планът кога и как да ознаменува новото начало. Всъщност, може да се каже, че датата е била „приготвена“ и е чакала отдавна – може би не е случайно, че рожденият й ден съвпада със Световния ден на веганите. „Реших, че една веге торта би била чудесно посрещане на новия ми живот, а свещите – чудесно изпращане на миналия опит“. Другият й подарък е веганското меню в ресторанта, за което получава пълната подкрепа от мъжа си Хари Сопаджиян. А ние нямаме търпение за наближаващото ни гостуване в „Одеон“.

Ресторант Одеон

Успех на Дорина и Хари!

Статиятя е публикувана със съдействието на Кристина А. и Надя Петрова

Bio&Mio

Мястото ПРЕДИ и СЕГА

В следващите изложбени дни ще правим снимки и очакваме естественият репортаж на Кристина А…

Смесен магазин на Зоя. Бг стана на 1 година. По случая имаше пикник с веган торта и барбекю със соеви наденички:) Ето има малко снимков материал с всички участници.

Гери, Павла - правят веган торти и сладки и се тюхкат като не стане нещо...а то се случва от време на време

Милица - освен че работи в Зоя прави веган чехлички от корк за крачета номер 36, в почивките прави убийствени сладки

Ели - преподава хинди

Мирко (Властелина на пръстите) ...събира боклук в парка в свободното време, но повече пластмаса

Кристина - обича да пише:) Емо и Ани - са нон стоп in lovе и по доставки

Вевган тортата na Зоя със супер храни

За украса - три чувалчета с насипни храни - годжи, зърна какао, чиа..

Павла и Милица си мерят пръстите на ръцете..оказа се че на Павла са по-големи...О,ужас!

Еминем - прави кафе от време на време в Зоя-та...иначе кара колело и пада често

Натси - нашето дизайнерче се скри зад Рени и не си показа носа, иначе рисува и "цъка" нон стоп, Рени(следи формула 1 и не знам как изпусна поредната с тоя пикник)

Някаква активност... Шефчето играе "волейбол" в риза с избродирани лешници, катерички и други горски елементи, за да е в унисон с горската обстановка

Представител на вег.ресторант Кабра..малко недоспал

Единствените отсъстващи са: Бебс-а (много важна фигура в Зоя-та)  и няколко гаджета..

Пикник-фотограф: Стела

Me

За 6 средно големи чушки е нужно около 300-350 гр. тофу.

6 чушки

300 гр. тофу

черен пипер на вкус

червен пипер на вкус

малко зехтин

и една чушка за сместа

Всичко съставки се слагат в блендер (заедно с една от чушките) и се завърта за няколко минути до получаване на гладка смес близка до крема сирене. С нея се пълнят чушките.

Ако остане повече „сирене“ можете да си намажете и филийка пълнозърнест хляб.

Малинова напитка с ягодов конопен протеин и кокосово-оризово мляко

200 мл кокосово-оризово мляко Isolabio

1 лъжица конопен протеин с ягоди

2-3 бучки лед

1 банан

шепа малини

Всичко се смесва в блендер.

Бонбони с малина

Една чаша кокосово масло, 1/2 какао на прах, една с.л. мескит на прах, една с.л. агаве. Всичко се смесва в блендера и се сипва във формички. За украса се слага малина. Слага се във фризера да стегне.

От Гери

]]> http://www.kukuriak.com/malina/feed/ 0 http://www.kukuriak.com/malinov/ http://www.kukuriak.com/malinov/#comments Wed, 10 Aug 2011 16:04:07 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8244 Плодова пита с три вида крем

от Гери

Съдържание:
блат – рожково брашно, мескит, орехи, стафиди
лимонов крем – кашу, лимон, агаве, кокосово масло, кори от лимон, вода
шоколадов крем: накиснати фурми, какао, агаве, щипка сол, кокосово масло, вода
малинов крем; малини, накиснато кашу, агаве, банан, кокосово масло

Мус с три вида крем. Съдържанието е същото, но в крема с лимон има и добавени семена от чиа.

]]> http://www.kukuriak.com/malinov/feed/ 0 http://www.kukuriak.com/moravsko/ http://www.kukuriak.com/moravsko/#comments Mon, 01 Aug 2011 10:31:59 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8229

Озовахме се там след един доста неуспешен опит за плаж край Банско. Така и така бяхме наблизо, решихме да проверим що е то био-хотел и има ли той почва у нас. Полутахме се малко сред табелите по пътя и най-накрая открихме черния път, който трябваше да ни изведе в „Моравско село“. Всъщност, и „черен“, и „път“ са доста пресилени етикети за тази лъкатушеща между гъстите дървеса пътечка. Тя е точно това, по което си представяте, че Хензел и Гретел са хвърляли трошички, камъчета и прочие подръчни материали, за да може после благополучно да се приберат у дома. И така, ако продължим в стилистиката на братя Грим, накрая дружината ни се озова пред био-варианта на къщичката. Вместо вещица ни посрещна една много мила сервитьорка с леко щръкнали уши и вече бяхме сигурни, че нямаме нищо против да останем.

А сега да ви разкажем за обстановката. Първото, което видяхме, след като прекрачихме прага на механата, беше странния полилей с висящи листчета от него. Впоследствие се оказа, че това са любовни послания на над 100 различни езика. Точно след тях се намира вратата, която извежда към задния двор – а това място може да послужи за илюстрация към есе на тема  „идилия“. На първата маса са струпани боички, пастели, бои и  целия останал арсенал за един приличен час по рисуване. Следва една полянка, на която са разпръснати дървени пейки и маси, отдясно има кладенче, по което се вие зеленина, а отляво  се носи ромонът на миниатюрно водопадче. Зад оградата има импровизиран пясъчник с пързалка и две люлки, а зад тях се шири ливада, пригодена за футбол  на малки вратички. Впрочем, ако отворите сайта на „Моравско село“, ще чуете горе-долу същия звуков фон, който и ако сте там – шум от бликащо изворче, песни на птички и тук-таме измучаване на някоя крава.

Въпреки че вечерта беше доста хладна, се пльоснахме на единствената свободна маса на полянката, където точно до нас стоеше огромна пума от жълто-кафяв плюш, периодично нападана от децата, които щъкаха наоколо. В менюто не изобилстваше от постни неща, но за сметка на това ни увериха, че всичко е домашно (прясно доставено от био фермата им) и даже се съгласиха да ни спретнат един изцяло постен миш-маш. Пробвахме също печено (не пържено) сирене с домати и няколко вида салати. Въобще, всичко толкова много ни хареса и вече толкова минаваше полунощ, че единственото, което липсваше оттук нататък, беше удобен матрак. Оказа се обаче, че стаите в био-хотела се пръскат по шевовете и, колкото и да не ни се искаше, трябваше да поемем обратно към София.

Моравско село във Фейсбук

Кристина А.

Рекламата в сайта им гласи: Ефективен лосион за ръце с 95% съставки от натурален произход. Без парабени, силикони, оцветители и минерални масла.

Наистина няма парабени и минерални масла, но кои са останалите 95% естествени  съставки?

Натурална синтетика

Oбичам да гледам съставки и затова разгледах и тези на Pure&Natural, а те са:

Aqua, Glycerin, Cetearyl Alcohol, Octyldodecanol, Isopropyl Stearate, Hydrogenated Coco-Glycerides, Palmitic Acid, Glyceryl Stearate SE, Stearic Acid, Cetyl Palmitate, Argania Spinosa Kernel Oil, Glyceryl Glucoside, Myristyl Myristate, Sodium Carbomer, Distarch Phosphate, Myristic Acid, Arachidic Acid,  Oleic Acid, Methylisothiazolinone, Phenoxyethanol, Linalool, Limonene, Citronellol, Benzyl Alcohol, Butylphenyl Methylpropional, Alpha-Isomethyl Ionone, Geraniol, Parfum.

В цялата композиция откривам две натурални съставки – арганово масло и вода. Другите звучат по-химично, а за някои от тях открих, че са даже токсични или причиняват алергии: Methylisothiazolinone – широко използван консервант свързан с алергични реакции,Butylphenyl Methylpropional -  свързан с  алергии, дерматит; Phenoxyethanol -  въпреки че за някои е безопасен компонент, намирам публикации в които го свързват с дразнене на кожата; Sodium Carbomer – синтетичен полимер и т.н

В тази таблица поставих една до друга съставките на Нивея и крем за ръце само с масла и восък, за да се види разликата по-добре.

Възможно ли е нещо с 95% синтетика да се нарече Pure&Natural? И възможно ли е истински натуралнoто да съдържа непознати словосъчетания, а не думи като: етерично масло, пчелен восък, лавандула и т.н?

И още един преглед от германката Rita Stiens от Cosmetic Check на тема pure&natural

http://www.kosmetik-check.de/themen_059_de.php

Днес попаднах на крем с модерната думичка „Био“ и още по-модерният надпис „без парабени“. Забелязах го в една малка будка за козметика, която подминах. След няколко минути  мозъка ми отчете надписа БИО  и се върнах. Айде.. ще си купя пак крем с БИО нещо си. Няма как да пропусна. Крем за ръце с невен – за суха кожа. Цена 1,40 лв. Добре че беше само толкова…

Фалшиво..

Важен ли е надписа био и сертификата за козметика? Не.

Важно е съдържанието на продукта!

Всички тези заблуждаващи етикети създават объркване в хората, които тепърва са започнали „да прохождат“ в тази посока и скапват идеята за чиста козметика и храна.

Съставките…

За парабените е ясно…Последните години медиите ни продъниха ушите с тия парабени. Захапаха парабените като топъл хляб и накичиха къде що има козметика с надписа „без парабени“. А може ли освен парабените да няма консерванти, парафин, SLS и т.н?

Част от  съставки:

1. Aqua – вода = чиста работа

2.Paraffinum Liquidum- парафин -Що е то? Течно минерално масло, добито от ПЕТРОЛ. Явно не само парабените са петролни. За парафина пише, че  увеличава риска от увреждане на кожата, когато е изложена на слънце и може да причини контактен дерматит. Според американската програма по токсикология  минералните масла са карциногенни.

3.Глицерин – животински или растителен?..Няма значение. Не е отбелязано.

4.TRIETHANOLAMINE – описанието за този пенител:

5.phenoxyethanol – консервант с ограничено използване в някои страни -  може да причини кожни раздразнения.

6.METHYLISOTHIAZOLINONE – алергични реакции.

Няма смисъл да превеждам всичко. Фирмата има още два подобни продукти на пазара с надпис БИО.

]]> http://www.kukuriak.com/paraben-ya/feed/ 5 http://www.kukuriak.com/koz/ http://www.kukuriak.com/koz/#comments Tue, 05 Jul 2011 12:45:19 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8081 Не бързайте да се скандализирате. Става дума за най-новия вегетариански ресторант в София, Cabra ( „коза“ на исп.ез.), в който може да надебелеете по най-приятния начин на света с помощта на бадемов хумус, таратор с ядково мляко, зеленчукови кюфтенца ииии…ще трябва да спрем с изреждането дотук, защото лигите ни вече потекоха по клавиатурата и заплашват да я наводнят.

Може би най-забележителното след менюто, е собственикът, Борислав Стоянов, по-известен като Боби Американо, заради престоя му в Щатите, който му е докарал навика да говори повече на английски, отколкото на български. Като го гледаш, някак не можеш да се отървеш от усещането, че това енергично човече е избягало от някой анимационен филм от Cartoon Network във внезапен порив да смени досегашното си амплоа. И докато Боби тича между клиентите (които се множат в алгербична прогресия с напредването на деня), ние използваме момента да огледаме по-подробно обстановката в ресторанта. Всъщност, тя перфектно би могла да влезе в някои илюстрован речник срещу понятието „еклектика“.

За ограда служат европалети, а столовете са наследство от предишния ресторант, който се е помещавал тук. На входа те посреща огромен лампион от висящи буркани, шишета за вино, сифони, чайници и канички за мляко – всичко това, окачено върху водопроводни тръби. Да, познахте – дело на Юли от Zona Urbana. Неговото влияние се усеща и върху тавана, облепен със страници от списание New Yorker (нещо като капиталистически вариант на приумиците тип рециклиране-на-соца на Урбанеско). Другият му принос, заради който името му ще пребъде в еко историята, е името на ресторанта.

Всъщност, още първият път, когато попаднахме на „Оборище” 18, не можахме да скрием изумлението си, че Боби е решил да привлича вегетарианската общност с име и (иначе доста миловидна) илюстрация на коза. „Ами да, козата не се храни с други животни и освен това никога не би си позволила да пасе кофти трева“ , повежда ни собственикът из неведомите пътеки на мисълта си. И когато, разбира се, решил да използва английската дума за коза, goat, се намесил Юли, който, като изтъкнат иберофил, му предложил далеч по-благозвучната испанска дума cabra. И за да е още по-оправдано името, един от специалитетите в ресторанта е запечено козе сиренце.

Каквото и да си говорим, обаче, най-голямата муза на Боби Американо си остава (о, каква изненада) Ню Йорк. Като започнем от табелката No smoking в стил тамошните номера на колите, минем през фотойлите на втория етаж, тапицирани с дамаска с надписи Manhattan и стигнем до салатата “Бостан“ от менюто – с диня, сирене и тиквени семки. Да, оказа се, че навремето Боби опитал подобна в ресторант в “Голямата ябълка“ и сега я пренася тук с побългарено заглавие.

Ако се застоите малко повече в Cabra-та, няма как да не ви направи впечатление и „детският кът“. Забележете, че съвсем не става дума за обособено място за хлапета с люлки и катерушки. Говорим за стената, точно зад стълбата, която извежда към втория етаж и която е изпъстрена с трогателно-наивистични картинки на плодове и зеленчуци. Точно вдясно от нея пък е вратата за тоалетната, където с тебешир са изрисувани фигурките на момченце и момиченце.

И понеже от толкова много писане за храна, отново огладняхме, ще скокнем дотам за порция въглехидрати в пълнозърнест вид. В този ред на мисли – Боби, с най-добри чувства искаме да ти споделим, че „Хляб 1“ и „Хляб 2“ надали е най-привлекателната формулировка за онези супер вкусни питки от менюто, над което си мислил три месеца.

Летни рулца с кълнове в "Козата"

От Кристина А.