Блог на група експериментатори
Търсене

Постене VS. Веганство

Тъй като напоследък (простете за конщунствения израз) Бог излезе на мода и наред със всичко останало, стана много популярно да се спазват постите, предписани от Църквата, решихме да хвърлим малко светлина върху този обичай. Най-вече за тези „християни”, които яростно отричат веганския начин на хранене като противоестествен, но някак пропускат да забележат, че в православния календар постните дни стигат цифрата 200 (тоест, около 55% от годината). Също и за някои ню ейдж вегани, за които би било полезна вметката на Църквата, че постът може да се окаже вреден, ако човек, въздържайки се от дадена храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство…


За темата се подсетихме покрай това, че миналата седмица (на 15 ноември), започнаха Коледните пости (наричани още Рождествени и Филипови).
Да започнем с разликите в режима на хранене при постене и при веганство. Да, има и такива! И при двете се изключват всички храни от животински произход – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти. Църквата обаче приема мекотелите (охлюви, калмари, октопод и пр.) за постни (!), но не е толкова широко скроена по отношение на алкохола, който е забранен с изключение на чаша червено вино. Всяка сряда и петък постът е „строг” – храната не само трябва да не е „блажна”, но и да не е сготвена (с което дори надхвърля по строгост принципите на суровоядството). По-особеното на Коледните пости, които текат в момента е, че разрешават и рибата, с изключение на първата седмица и на последните пет дни (от 20 до 24 декември включително). Всъщност, Църквата има шест нива на строгост на поста:

–         всичко, освен месо (Месни заговезни)

–         изключват се всички животински продукти освен на риба (вкусване на риба)

–         изключват се всички животински продукти (гореща храна с растително масло)

–         освен всички животински продукти, се изключва и олиото, зехтина и пр. растителни мазнини (гореща храна без мазнина)

–         суровоядство без олио, зехтин и т.н. (студена храна без мазнина и без топли напитки)

–         пълно въздържане от храна

Освен на определен вид храни, в постните дни Църквата не гледа с добро око и на „съпружеския живот” и на „увеселителните и зрелищни мероприятия” (тоест, чао на секса и на нощния живот). Идеята е вярващите да се въздържат от всякакви страсти и пороци. За сравнение – без да са догматични, обикновено и веганите предпочитат чайовете и медитативната музика пред шотовете  в баровете. Е, разбира се, не слагат секса в сметката на пороците. Общо взето, и постенето, и веганството прокламират умереност във всичко – разграничават се не само от блажното, но и от преяждането, презадоволяването, изобщо всичко „пре“. Общо и за двете „практики” е убеждението, че служат като детокс не само на тялото, но и на мисленето и действат пречистващо в духовен план.

За приликите и разликите между постенето и веганството направихме анкета и сред специалисти в различни области. Вижте какво мислят те:

Д-р Димитър Пашкулев, природен лечител и фитотерапевт, dpashkulev.info


Каква според вас е разликата между постене и веганство?
Постът (в смисъла на християнската традиция) е временно разтоварване от продукти от животински произход, докато веганството е постоянен начин на живот без животински продукти.
Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?
Не е вярно, че е рязко, поне по замисъл – следва да се има предвид, че „чревоугодието е смъртен грях“ и че човек според християнството и през другото време следва да спазва умереност и да пости по 2 дни в седмицата през цялата година. Това прави преходът много по-плавен, отколкото ако човек е “съвременен” в лошия смисъл на думата, т.е. всеки ден яде по много месо и млечни продукти и после изведнъж се сеща да пости. Поне последните 2 седмици преди дълъг пост следва силно да се ограничат храните, които няма да се консумират после.

Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?

Вярващите са убедени в ползата от поста и го използват за задълбочаване на духовните си практики, последните на свой ред отклоняват вниманието от физическите апетити и така всичко е хармонично и здравословно. Това е така и при много други духовни традиции. Докато ако човек пости, само за да отслабне или защото и други го правят, но непрекъснато мисли за нещата, от които се е лишил… Друга възможна причина за лошото адаптиране е неграмотното организиране на безмесното меню. Захарите, белите брашна и запръжките са много неподходящи заместители на месото и млякото, така се стига до бързо изгладняване и понякога до още по-лошо здраве. Далеч по-добре е да употребяваме натурални ядки, бобови варива, пълнозърнести продукти, както и разнообразни сурови и щадящо сготвени зеленчуци.

Диана Хърлечанова, блогър, colourofcinnamon.com


Каква според вас е разликата между постене и веганство?
Според мен постенето е временно въздържание по религиозни или, по-общо казано, духовни причини. Пост е човек съзнателно да се въздържа от лоши мисли, животинска или „блажна“ храна, алкохол и наркотични вещества. Докато веганството е обичаен начин на живот, то е постоянно. Веганството е изключване на животински продукти и отричане на насилствени практики изобщо, но не се поставя в рамки, за мен е начин на мислене и не се ограничава във времето.
Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?
Не само лекарите съветват това, рязкото преминаване към обилни трапези с множество животински продукти и алхокол, е огромен стрес за организма на физическо ниво. Това може да причини и емоционален, психологически дискомфорт, и в крайна сметка човек няма как да се чувства добре, дори да е спазвал постите. Съветвам захранването да стане плавно, но най-искреният ми съвет е, ако човек се чувства добре и усети в себе си ползите от такъв начин на хранене и мислене, да продължи изобщо да живее по този начин след като намери оптималния за себе си баланс между хранене, физическа активност, психологическа настройка и т.н. В никакъв случай не съветвам след пост да се „наваксва“ с ядене и пиене, защото цялото това усилие не би имало никакъв смисъл и полза.
Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?
Това е напълно нормално, означава, че го правят правилно. С началото на поста организма започва стресов процес на детоксикация и човек се усеща изнервен и раздразнителен, защото е активирал биологичния си режим за чистене от натрупани отрови. Ако един човек се храни предимно със силно преработена, животинска храна, пие много кафе и алкохол, но малко вода, не се движи активно и се поддава на на изтощителни емоции като гняв, яд, агресия като цяло, то цялото тяло е буквално замърсено и на физическо, и на енергийно ниво. Църковните пости са един чудесен вариант тялото да регенерира, храносмилателната и останалите системи буквално да си починат от ежедневния начин на живот. Мисля, че постът е полезен на всички нива, дори да не се прави по религиозни причини. А раздразнението и неприятните ефекти на детоксикацията обикновено отшумяват за няколко дена до към седмица според човека и нагласата му към поста.

Д-р Ростислава Тодорова, теолог, преподавател по изобразително изкуство в ШУ “Епископ Константин Преславски”


Каква според вас е разликата между постене и веганство?
Истината е, че постът е религиозна практика, а не хранителен режим в буквалния смисъл на думата. И веганството, и постенето са основани върху определени принципи, определена философия на живот, но същината на тези две практики е много различна. Постът представлява съзнателно въздържание от всички видове удоволствия, извършвано поради религиозни причини, за определен период от време и заради постигане на нравствена цел. Лишаването на тялото от храни с животински произход е само половината от тази християнска практика – това е телесният пост, а другата, далеч по-важна половина, е духовният пост, който има за цел да смири душата, човекът да потъгува за извършените от него грехове, да се смири пред Бога, да потърси Неговата прошка и да възстанови мира в себе си, причастявайки се със Св. Дарове. Така че, постните периоди, установени от Църквата, са времето, в което чрез лишаване от удоволствията, човек се концентрира върху духовния си живот, а храната е сигурно едно от най-малките лишения в този смисъл.
Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?
Не мисля, че преминаването от блажна към постна храна и обратното причинява толкова проблеми на организма, колкото количествата, които човек поглъща. Най-правилният съвет е след края на постите да не се нахвърляме „като невидели” на храните с животински произход, да не си „отяждаме” за периода на постенето. Тук е мястото да си припомним, че постът е свързан не само със забрана за консумация на храни от животински произход, а и с ограничение на количествата храна. Ако ядем постна храна, но без мяра, до преяждане и се стараем непременно да угодим на вкуса си, то това вече не е пост. Ако сме умерени и се ограничим в лакомията си, преминаването към „блажната” храна не би трябвало да предизвиква сътресения в организма.
Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?
Личното ми убеждение на практикуващ православен християнин е, че ако постът се спазва така, както го изискват религиозните традиции, не само, че няма да се наблюдава такъв ефект, а резултатът ще е точно обратният – постещият християнин е тъжен и плаче за греховете си само насаме, пред Божието лице, а между хората е спокоен и усмихнат. Библейските заръки за постенето съдържат директни наставления, когато постим да се стараем да не го показваме по никакъв начин, да не постъпваме лицемерно, правейки достояние на целия свят чутовния героизъм на нашите лишения. Ако човек се постарае да се концентрира върху духовната страна на поста, раздразнение и нервност просто заради храната няма как да се появят. Да добавим, че в днешно време е толкова лесно да се пости от гледна точка на разнообразието на продуктите, а настоящият Рождественски пост е най-лекият, с най-малко ограничения от четирите поста през годината, заради очакването на най-радостното за християните събитие – Рождеството Христово. Опънатите нерви и раздразнението, за съжаление, отдавна са се превърнали в част от ежедневието ни, но постът не е една от причините, които ги предизвикват или усилват, а ефикасен метод за справянето с тях.

Надя Петрова, холистичен нутриционист, nadia.natureinsider.com


Каква според вас е разликата между постене и веганство?

На теория постенето е период на пречистване с религиозно-нравствена цел. Не съм специалист по темата за поста, но си го тълкувам като период, в който човек трябва да се въздържа от всички познати му удоволствия, за да се пречисти от греховете си. Сред въпросните удоволствия съответно влиза и храната, затова се забраняват всички храни с животински произход… При веганите причините да не ядат животински продукти нямат нищо общо с наказанието, там основата е по-скоро любов – към животните, към природата, земята и към себе си. Разбира се, има хора, които са вегани поради здравословни или други причини, но за да са в мир със себе си и те, рано или късно, стигат до момента с любовта.
Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?
Бих посъветвала въвеждането на животински продукти да стане само в комбинация със зеленчуци, за да не се натоварва излишно храносмилателната система. Размерът на порциите също е важен, затова най-добре да се постараят да не прекаляват с храната, тя няма да им избяга – на следващия ден пак ще е там.

Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?
Има няколко възможни причини. Някои се усещат така, защото нагласата им за поста е грешна. Хората обикновенно се концентрират върху нещата, от които се лишават за този период, вместо да се наслаждават на новите ястия и продукти, които откриват. Отделно, вместо да разширят мирогледа си за храната, те се опитват да се хранят само с познатите им до момента храни и наблягат на тестени и бобови изделия, вместо на плодове, зеленчуци и суперхрани, което води до недостатъчно ценни вещества за организма, затруднена работа на стомашно-чревния тракт и др. Други може да изпитват така наречените withdraw симптоми –  като спрат някои от любимите си храни, симптоматиката може да прилича много на тази с хора, зависими от никотин и кофеин като ги откажат. Ако имате такава симптоматика, това може да означава, че сте били алергични или имате непоносимост към някой от спрените продукти и тялото ви в момента се чисти. Подобен дразнител обикновенно са млечните. Като цяло аз мисля, че пост, който е направен както трябва, е с преобладаващо живи, натурални храни няма как да ни накара да се чувстваме изнервени и раздразнителни.

Д-р Людмила Емилова, нутриционист, специалист по лечебно гладуване, bg.emilova.eu


Каква според вас е разликата между постене и веганство?

Приликите между постите и веганството са повече от различията. И при двете се спират животинските храни, алкохола, сладкишите и напитките от лъскавите реклами и се търси път към здравето, основан на хармония с природата. При постенето у нас обаче се спазват православни традиции, докато веганите се придържат към пълно въздържание от всякакъв вид животински продукти през цялата година.
Трябва да се отбележи, че в недалечното минало българинът се е хранил със зеленчуци и плодове, пълнозърнест хляб, мед, варива, ядки и др., децата се кърмели до 2-3 години, а киселото мляко наистина е съдържало Лактобацилус Булгарикус. Месо от прясно заклано животно се слагало на трапезата в четири кратки периода от годината, винаги предшествани от пости и ориентирани към празничната обредност в многолюдните български фамилии. С нищо не се е прекалявало, за това хората били трудоспособни до дълбока старост.

По времето на Рождественските пости, които траят 40 дни, вече е събрана богатата есенна реколта и в домовете имало голямо разнообразие от сезонни зеленчуци, грозде, ябълки, тикви, изсушени плодове, орехи, лешници, семена и др., с които се осигуряват разнообразното хранене и набавянето на витамини, минерали и микроелементи. За разлика от веганството, в дните от 23 ноември до 19 декември (с изключение на сряда и петък) може да се хапват риба и морски дарове и да се пие вино. Разбира се, не за пиршества, а ако определен – радостен или тъжен повод, го изисква. В този период се прави и Никулденския курбан, който задължително е с прясна риба. И при постенето, и във веганската кухня се ползва растителна мазнина (зехтин), но в ограничено количество. Най-висша степен на отказа от унищожаване на живи същества за храна е суровоядството. Към него се преминава постепенно, но то се предпочита от много мои пациенти, избавили се от нелечими с методите на официалната медицина болести и решени да запазят постигнатите отлични резултати. Ястията, десертите и свежите напитки от сурови продукти са изключително полезни и рецептите за тях непрекъснато се обогатяват. Не е важно как ще ги наричаме- веганство или пост, важен е резултатът от промененото ни мислене и убеждението да не прекрачваме природните закони.

Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?

Ако човек се храни природосъобразно, включването на животински продукти след постите няма да го натовари. Той не е бил на продължително гладуване – само с вода или сокове от плодове и зеленчуци, а се е хранил с постни ястия, салати, подправени с лимон и без сол, маслини, плодове, семена и др. Месото от прясно заклано, отгледано в природни условия животно, не е толкова вредно, както промишлено произведеното, пълно с  растежни хормони, антибиотици и още опасни за здравето химикали. Освен това, с месото, яйцата, млякото и млечните продукти не бива да се прекалява, препоръчителният им прием е 1-2 пъти седмично. След коледните пости има само 11 дни – от 25 декември до 4 януари, през които на трапезата има по малко месо и отново започва ограничаването му. Така че нашите деди са го измислили по най-добрия, щадящ здравето и духа, начин.

Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?

Модерният градски човек толкова продължително и упорито се е гаврил с организма си, че той е склонен да се съпротивлява на опитите за по-щадящо отношение. Прекаляването с бяло брашно, бяла захар, месни деликатеси, чипсове, алкохол, кафе, енергийни напитки ни прави не само много болни и дебели, но и зависими от вредните навици. Като спрем например „наркотика” месо и свръхсладките газирани напитки, голямата възбуда, на която доброволно сме се подлагали, намалява и това предизвиква обърканост и чувство за демобилизация. Но това трае съвсем кратко и не е задължително да се прояви при всички. Важно е да се знае, че отровите, трупани през годините в различните органи, започват да се чистят при постене и това е свързано с известен дискомфорт, предшестващ оздравителни процеси. Възможно е да се появи главоболие или световъртеж, но това отминава за ден- два.

Постът наистина е пречистване, защото вредни и отровни могат да са не само храните, но и мислите. Когато сме решили да започнем промяната в себе си, не е необходимо да го тръбим и споделяме настойчиво с всички околни. Вглъбяването дава възможности за размисъл и самооценка и когато сме отговорни за своето здраве, ще даваме по естествен начин пример на хората, които обичаме, да последват пътя ни.  По Коледа стават чудеса. Едно от тях може да е за всеки от нас. Да го започнем с ябълка на закуска и усмивка през целия ден.

Д-р Георги Гайдурков, нутриционист, gaydurkov.wordpress.com

Снимка на сп.Ева

Каква според вас е разликата между постене и веганство?

Постът е преди всичко религиозен акт. Самата дума “relligio” означава в превод “обвързване”. С други думи постът е практика, съотнесена към нещо друго, извън неговата пряка здравословност. Думата идва от латинското “positus”- “поставен”, т.е. постещият е като поставен на пост, на стража воин. Телесният пост в случая е средство към духовен пост. В този смисъл постът е йерархична процедура, като телесната му част е стъпало за развитие, чиято цел е изтеглена стръмно нагоре. Веганството е възглед и стил на живот. Диетологичната му страна е основна част от смисъла и същността му, и е, образно казано, “наравно” с духовната му перспектива. Може да се каже, че религиозният пост е предимно трансцендентен, т.е. насочен  “извън” и “отвъд”, докато веганството е предимно иманентно, т.е. неговата цел и  “тук и сега”.

Лекарите съветват плавно преминаване от един режим на друг, но ако спазваме църковния пост дословно, преминаването към „блажна“ храна по Коледа след 40-дневен пост е много рязко. Как съветвате да се процедира?
Има различни видове религиозен пост. Съществува пост само на вода, пост дори без вода (тримирене), омекотен пост на плодове и зеленчуци (пророк Даниил). Най-популярна у нас е омекотената версия на Православната църква. Строгата му форма представлява изключване на животински храни и мазнини. В празничните дни по време на поста са разрешени риба и растително олио. В този пост обаче се допускат в свободни количества хляб, зърнени и бобени варива, туршии, дори консерви – компоти, сладка и т.н. Преминаването в този случай към празничната Коледна трапеза не се явява рязък завой и обикновено няма остри последици. Захранване обаче винаги е необходимо, ако сме провели програма само на сурова храна или по-дълъг от 3 дни курс само на вода.

Според Църквата постенето се състои в отказ от блажна храна, но и отказ от лоши помисли. В същото време доста хора, изпробващи за пръв път постенето, се усещат по-изнервени и раздразнителни от обичайно, на какво се дължи това?

Да, както вече стана дума, постът има морална цел. Той изпълнява, според вида си, в една или друга степен, и очисващи тялото функции. В началото на периода организмът отделя изобилно токсичен материал. Отпадъчните кисели продукти на обмяната напускат клетките, вливат се в кръвта и след това се насочват към отходните органи – черен дроб, черва, бъбреци, кожа, лигавици. Постъпването на отровите в кръвта в началато вкислява и ние се чувстваме “кисели”. Може да има главоболие и раздразнителност. Всъщност това е и причината повечето хора и без друго, предимно сутрин да се чувстват “кисели”. Те просто са токсични. След преминаване на началната ацидоза, следва обратното – освободени от токсините, ние се чувстваме като възродени. Тогава нашето настроение е бодро и оптимистично. Нека кажем, че ако нямаме опит, един пост като начало е най-добре да бъде проведен под ръководството на компетентно лице.

Интервю на Кристина

1 коментар

  1. Постя от години, по малко – общо взето по една седмица преди Коледа и Великден. Постила съм и по повече, че и цял пост. Сега също започнах от началото и не ми тежи, защото е духовно и вътрешно убеждение. Чувствам се добре, ям умерени и хубави храни, имам сили и животинската храна не ми липсва изобщо. А аз съм далеч от веганството – ям много месо и яйца, а без сирене не сядам на масата.

    Та с две думи – всичко е в главата и ако някой е решил да пости нека, ако е решил да е веган – нека. Няма полезна и неполезно, човек просто трябва да си слуша организма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *