Защо в момента сте преустановили поръчките и кога отново ще приемате?
До този момент приготвяхме всичко в домашна обстановка, но по този начин се губи доста време по организацията на поръчките, по закупуването на необходимите съставки и съхраняването им. Именно поради това доставяхме само два пъти седмично. В момента сме в процес на търсене на нови съмишленици, с които да можем да реализираме следните неща – да имаме кухня, където да се приготвят храните, повече хора и повече поръчки, за да можем да реализираме ежедневни доставки, добре е да се включи и някой, който се занимава с търговия на здравословни и био храни, така синегргията ще бъде пълна. Евентуално мислим някои от продуктите да се предлагат в здравословните и био магазините. Другата дейност, която развиваме, не е прекъсвала и не мислим да я прекъсваме. Тази година отново ще има семинар за здравословното хранене през месец май, като тази година ще бъде двудневен (12.05 и 13.05) и акцентът ще пада върху холистичните лекари и тяхната идея за здравословно хранене. Част от лекторите вече са потвърдили участието си, в момента сме в процес на търсене на зала.

Как се отключи интересът ти към здравословният начин на живот при теб самата?
Като при много майки, моят интерес към здравословното хранене започна с моята бременност и появата на сина ми, неговото захранване. Още от малка съм се хранила с много плодове и зеленчуци, без прекалено много месо, без пържено и сладко в огромни количества (например, никога не съм могла да изям повече от 2-3 блокчета шоколад). Така започнах и захранването на Ники (изключително кърмен до 6-ия месец) – бавно, постепенно, педагогически – сядахме заедно на масата да се храним и му давах зрънца от моята храна, към която той проявеше интерес. Но преломният момент при нас дойде, когато на година и 10 месеца по сгъвките на ръцете му се появиха обриви – доста обширна площ, които силно го сърбяха и той ги чешеше до рани. Диагнозата на лекарите беше – атопичен дерматит, а причината – неясна. Аз я свързвах с много фактори на веднъж – алергична реакция към наскоро поставена ваксина ДТК, тръгването на детска ясла и свързаната с това промяна на диетата и по-големия стрес, спирането на кърменето. Тъй като лекарите не можаха да ми дадат точен отговор на моите въпроси, а единственото, което ми предлагаха като лечение, бяха кортикостероидни кремчета, с които да облекчавам положението, аз започнах усилено да се ровя за информация в интернет. Като цяло стигнах до извода, че обривите са израз на това, че в организма му са се натрупали отрови, които той се опитва да изчисти чрез кожата като най-голям орган. Продължих да търся начин как да бъдат прочистени тези отрови и така неочаквано попаднах на суровоядския сайт zemianazaem.com. Там открих отговорите на всички въпроси, които търсех и за един ден прегърнах идеята за суровоядството. Ядейки само сурова храна, ние приемаме храна, пълна с витамини и ензими, които почти или напълно липсват при готвената и силно преработена храна и всъщност вместо да помагаме на организма си, ние само приемаме празни калории, затлачваме го с отрови и оставяме клетките си гладни за необходимите им хранителни вещества. Но тъй като не можех да приложа нещо на детето ми, без аз да съм опитала, а и винаги съм смятала, че възпитанието е най-добро чрез личния пример, аз от веднъж се отказах от месото, сиренето, кашкавала и започнах да се храня със сурови плодове и зеленчуци, накиснати ядки, семена и кълнове. В началото го смятах за експеримент – за седмица, за месец, но ето че вече продължава повече от две години. Имаше в моменти, в които съм опитвала месо, но вече не ми беше приятно да го ям, а и след това се чувствах доста зле. И сега не отказвам нещо сготвено или от време на време малко сиренце, но като цяло се стремя поне 75% – 80% от диетата ми да е сурова, а останалото е за разкош или за социални контакти (например не мога да откажа на свекърва ми или на майка ми да опитам някоя от постните им гозби).

Знаем, че дори и за един възрастен е трудно да се впише в обществото, ако е вегетарианец, веган или суровояд, как се отразява това на сина ти и общуването му с другите деца?
Опитвам да не го карам да се чувства различен и не използвам определения като вегетарианец, веган и суровояд (дори ги избягвам, защото са стряскащи за широката публика), а му казвам: „Аз не ям месо, защото не го обичам и защото не е полезно да се яде месо. Но пък има толкова други вкусни работи за хапване.” Опитвам се да давам колкото се може повече информация за това от кои храни децата стават по-здрави, имат повече и по-силни „бели стражи”, с които да побеждават лошите бактерии и микроби, които ги разболяват. Опитвам се да възпитам вкуса му към плодовете, зеленчуците, напоследък пием много прясно изцедени сокове, със сладките лакомства приема ядки, вкъщи заедно месим и печем хляб. Честно казано, от всичко най-много се страхувам от изкушенията на сладкарската индустрия, които са пълни с много подсладители, консерванти, оцветители и т.н, и, общо взето, за мен са чиста отрова. А са сложени в толкова хубави опаковки, които изкушават децата. На сина ми му обяснявам, че са направени, само за да ни накарат да си ги купим и, че хубавата опаковка не винаги означава, че това което е вътре, също е качествено. Показвам му и му обяснявам как аз чета опаковката и как избирам кое да купя. Понякога предлагам нещо да си направим в къщи, или пък да си купим нещо от биомагазина, където съм сигурна, че качеството е по-високо.

Той все пак ходи на детска градина и наблюдава, че там се хранят по-различно отколкото вие у дома, а по телевизията рекламират по-различни продукти от тези, с които вие се храните, как му обясняваш тези противоречия?
Общо взето, той приема това, че всеки човек има различен вкус и различен ритъм на хранене – в детската градина е едно, вкъщи е друго, при бабите – трето. Най-трудно май е с бабите и познатите, които донасят различни сладки лакомства. Наред с обясненията и примера,  понякога съм принудена да ги крия, защото когато са вкъщи, вече се приемат като нещо разрешено и нормално и представляват голямо изкушение.

Имаш ли наблюдения – какви хора се хранят със здравословна храна?
Хората, които се хранят по този начин са доста различни, така както и подбудите, поради които го правят. Нямам единен образ в главата си.

Защо според теб в конвенционалните ресторанти постното меню не е разнообразно и се изразява най-вече в боб, миш-маш, ориз, пълнени чушки… Каква е причината да не включват продукти като нахут, покълнали зърна и семена в ястията, които предлагат?

Според мен, причините са комплексни – едната от тях е относително ниската култура на хранене сред голяма част от хората. Когато няма взискателни клиенти, тогава съответно и няма висококачествено предлагане на услугата. Втората причина е цената. За да се предлага разнообразна и прясно приготвена от висококачествени продукти храна (а не полуфабрикати) се изискват доста повече средства. Мисля, че първо именно с това трябва да се преборим – да не може да се наречеш ресторант, ако приготвяш полуфабрикати, супи от пакетче, или запичаш готови замразени хлебчета и ги представяш за прясно изпечени. След това ще дойде и по-голямото разнообразие в менюто и използваните продукти. Пък и си мисля, че трябва да има готвачи, които могат да ги приготвят тези ястия. От време на време, когато се заглеждам в готварските книги и се изумявам как вътре няма нито една салата, нито едно ястие, което да не е приготвено със сметанови сосове, сирене, кашкавал, и накрая някакъв колбас или месце за разкош. Същото е, когато гледам и готварски предавания.

Етикетът „био“ отблъсква доста хора, които мислят, че това е пропаганда, че продуктите не са по-добри от конвенционалните, а само са по-скъпи.

За мен био-то е нормалното, това което е родено от природата, а другото би трябвало да има етикет. Но хората нямат много информация, нямат доверие в проверяващите органи, цените на продуктите наистина са фрапиращо по-високи  в сравнение с конвенционалните и всичко това отблъсква. Но съм сигурна, че ако хората отидат в една био и в една конвенционална ферма и видят разликата в начина на работа, в отношението й към продукцията и към нас като клиенти, ще бъдат отблъснати от конвенционалното и ще повярват, че био-то не е само етикет.

Доста хора, опитали този режим казват, че изпитват и физически, и емоционално усещане за лекота. Ти какви промени наблюдаваш в себе си в това отношение?

Аз само мога да потвърдя това, което са споделили и други хора. Човек наистина става по-търпелив, започва да вижда повече доброто у хората, има повече желание да ги подкрепя, да им помага, а не да критикува и да търси недостатъците и лошите страни. Освен това, аз самата доста си промених мирогледа и светоусещането – кои са важните и ценните неща в живота, какво наистина е добро и лошо. В чисто физически план имам повече енергия, желание за работа, движение и творчество.

На какво според теб се дължи това противоречие – технологиите се развиват все по-бързо, а в същото време все по-голяма популярност добиват идеите за връщане към природата. Стремежът към чистота и натуралност или към изкуствено подобряване на живота ( ГМО, фармацевтична индустрия и т.н.) ще надделее в крайна сметка? Възможно ли е да съществуват паралелно?

Именно с бързото развитие на технологиите и с изкуственото подобряване на живота хората започват да се чувстват като част от матрицата, като болтчета от някакъв механизъм, без човешки характеристики, без живец. Връщането към природата е желание за връщане към хуманността, към по-стойностен живот, към корените ни. Според мен, колкото и човек да си мисли, че е по-хитър от природата и че може да прескочи и да заобиколи законите й – това няма начин как да стане. Механичното, технологичното развитие, без развитие на ценности в посока на уважаване и разбиране на природните закони само могат да доведат по-бързо до нашата гибел. Ще направим нещо като ускорение на естествения подбор и тъй като ние нямаме по-силни естествени врагове в природата, ще се самоунищожим.

Има също известно противоречие в идеята за free spirit, който повечето привърженици на здравословния начин на живот изповядват и необходимостта от постоянното ангажиране и планиране, за да следват този начин на живот (храненията трябва да се планират предварително, а това е доста трудоемко в забързаното ежедневие на повечето хора днес). Какво мислиш за това?
Първо, има много хора, които наистина изповядвайки идеята за free spirit, са се отървали от забързаното ежедневие и се радват на спокойствие сред природата, далеч от лудницата на големите градове. Иначе за тези, които все още сме част от лудницата, и лично мен конкретно не ме притеснява допълнителното планиране. Когато готвя храна за семействотои приятелите ми, аз отмарям и си почивам, чувствам, че творя. После остава това, което съм приготвила да го нося с нас, когато излизаме – било на работа или на разходка. Но пък от тази гледна точка този тип храна е много благодатна – повечето продукти се носят лесно, не изискват специално опаковане и съхранение. Колко е лесно да си вземеш любимия плод, малко зеленчуци, малко крекерчета и ядки и ето – храната е готова.

Сподели любимата си рецепта от твоите специалитети.
По принцип имам много любими рецепти. Разбира се, на всички най-много се харесват „сладките изкушения”  – различни видове сурови бонбони от ядки и мед, тортите, кремчетата, сладоледите. Напоследък вкъщи сме фенове на прясно изцедените сокове от зеленчуци – смесваме моркови, целина, цвекло, зелена и червена чушка, пащърнак, джинджифил, лимон и се получават истински вълшебства. Тази зима ни е любима ето тази рецепта за „сурова лютеница”, която е чудесна, защото може да се комбинира с много неща, става бързо, а и е много вкусна.

Сурова лютеница
Продукти:
100 гр сушени домати
80 гр сушени чушки
2 средно големи моркова
200-300 гр сурови домати
30-40 грама суров слънчоглед
2-3 лъжици зехтин екстра върджин
кимион и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Сушените чушки и сушените домати се накисват за 12 часа във вода. След това заедно с водата, в която са киснали и с всички други продукти се смилат в кухненски робот или чопър. Ако сместа е по-течна, можете да добавите още слънчоглед или орехи.  За да стане още по ароматна и леко пикантна, може да се добавят няколко скилидки чесън или ако искаме да се доближим до класическите рецепти – нарязан на много ситно праз.

Интервю на Кристина Стамболова

И така първи в списъка е Dolce Vegan. Оказа се, че собственичката е отявлена защитничка на животните и в пекарната-сладкарница, където работи сама имаше доста информативни брошури за млякото и индустриалното земеделие. За съжаление не успях да я разпитам повече, тъй като не знам италиански. Това, което пробвах в заведението беше пълнозърнеста пица с карфиол и моркови и зехтин, но повече ми хареса вид тирамису, което не беше в перфектната форма, но беше достатъчно вкусно. Бях и приятно изненадана от табелка, на която пишеше, че за подслаждане се използва агаве вместо захар. Обедното меню включваше и различни ястия със зеленчуци и тофу, които за съжаление не успях да пробвам, но може би следващия път.

Следващата спирка от списъка е Libreria Brac. Малък ресторант без никакви табели, който почти подминах. Тъй като има много вегетарински места-бюфети очаквах и това да е нещо подобно, но всъщност се оказа много уютно и осветено предимно със свещи. Предполагам, че през лятото е още по-приятно тъй като има и градина.

Ориз с билки, вкусна салата от сурови тиквички и моркови със сусам и тънък хляб с плънка от сейтан. Това избрах от меюто, което беше от две страници, но даваше достъчно избор. Ако имате път към Флоренция не го пропускайте.

Libreria Brac

Друга опция за похапване на био и вегетарианска храна са магазините Natura Si. Откриват се из цяла Италия. Имат голям избор от био зеленчуци, соеви млека, тофу, пълнозърнест хляб и естествено всякакви видове макарони, спагети и т.н. Естествено цените са по-високи, но всеки може да направи своя избор.

Сладолед, но без мляко…Gelateria Dei Neri e малко място с много видове сладолед. И тук бях приятно изненадана да открия, че един от най-вкусните беше именно соевия сладолед. Намира се близо до реката, на  Via dei Neri.

Ето и как изглежда..

Болоня – отново малък ресторант с учтиви собственици. Обедното менюто на Clorofilla включваше плато от пресни зеленчуци, вид боб, тиква и сейтан. Ще го откриете на Strada Maggiore 64/c

В по-малките райони на Италия е трудно да се открие вегетарински ресторант, но винаги можете да си поръчате пица маринара (без моцарела) със зеленчуци или паста с доматен сос, освен ако не е прясна (прясната паста се прави с яйца) или пък маринован артишок и маслини. За съжаление в менютата  не откривам повече от 3-4 вида салати, които като че ли се повтарят по съдържание. По-често се среща смесената салата от зелени листа и домати. Естествено най-вкусната пица е в Италия. Най-странната форма на пица, която видях беше в Пиза -  огромна пица за 2-ма в овална форма поръсена с.. пържени картофи. Явно хората обичат да си угаждат по всевъзможни начини:))

От Стела

Така са живяли латвийците преди 200 години

Рига е необичайно място – почувствахме го веднага, щом захвърлихме раницата и тръгнахме наслуки към реката. Бедно и направо разхвърляно, кварталът наоколо в никакъв случай не вдъхновяваше… Но забравихме за старите блокове и запуснати къщи веднага, щом видяхме слънцето – огромно, оранжевеещо, сякаш закачено над хоризонта… Не помръдваше, макар че часът беше този на залеза. Стояхме и му се усмихвахме стеснително, а то по балтийски изведнъж отстъпи място на мрака.

Следващите дни така и не го видяхме, скрито зад облаците, и затова малкото часове на просветване използвахме за ползотворно шляене и изучаване на тукашните обичаи. Така разбрахме, че местните се гордеят от връзката си с природата – затова още на летището ви предлагат да си купите нещичко от многобройните им козметични биомарки.
Madara – единственото латвийско био, познато у нас, са навсякъде по центъра, в големите търговски центрове също. А в малките им спретнати магазинчета те очакват какви ли не чудеса без въздействието на химията.

Снежни човеци с екомисия...

Традиционните местни специалитети също се родеят с еко и биоидеите… Имаме предвид най-вече червените боровинки, които латвийците си пазаруват на килограм. Пък и сред основните им храни все пак е елдата, на която май казваха греча… Насипват я в големи полиетиленови торби и за няколко левчета кашата за цялото семейство е осигурена…
Много екологична и много неповторима била и цедонията – там обаче общодостъпните руски думи не достигаха, камо ли тези на английски, та трябваше сами да си доизграждаме представата що за витаминно-здравословна бомба е това… Бомбата падна всъщност накрая, като схванахме, че иде реч за явно много упорит дюлев храст, който расте на тези географски ширини и никакъв студ не може да попари (т.е. смрази ) ентусиазма му. Само не посмяхме да разочароваме самите латвийци – с новината, че и ние си имаме дюля, при това голяма, жълта и още по-здравословна.

Истинската революция в здравословното хранене обаче намираме не по пазарите, ами на една малка уличка, Сколас иела. Три стъпала надолу и сме в… най-вкусния сутерен на Рига. Нарича се Raw Garden и май напълно отговаря на наименованието си. Първо се вижда хубавия „сок бар”, отдясно пък са рафтчетата, от които може да си изберете някой биопродукт. На земята – подредени симпатичните сандъчета поникнала трева, която да отнесете и включите в хранителния си режим вкъщи… Барплотът пък беше отрупан с много крекери и още повече сладкиши. За да ви обясним например общото между соления и сладкия вкус на територията на Raw Garden, трябва пак да се върнем към червената боровинка – просто я слагат навсякъде, без значение кои вкусови рецептори иска да активира храната…

И вляво, и вдясно, от сладко и солено „надничат” червени боровинки – едно от любимите плодчета на латвийците

Вместо да надничаме любопитно в менюто, направо казахме кои сме и откъде идваме. Създаден като място за витариани, ресторантът скоро се принудил да включи в менюто си и термично обработена храна – просто това била цената на оцеляването. От собствениците разбираме още, че самата идея за суровоядство не се ползва с кой знае каква популярност на тези ширини – сигурно и затова пък с толкова любов се опитват да разпространяват принципите й. Така че всеки ден може да се отбивате и да похапвате супа и основно ястие, които са обработвани максимално на 45 градуса, канят ни те. Когато все пак отваряме менюто, ни привлича и друго. Дневното веган меню, пише там, гарантира, че няма да надвиши киселинната среда на вашия организъм над 7,3 pH. Водата пък – и тази, с която приготвят храна, и другата – в чашите, е преминала процес на обратна осмоза.

– Влезете ли в Raw Garden, виждате първо ето това…

От сок бара – след един-два „шотина” с много минерали, хлорофил и ензими, както ласкаво обяснява табелата, прескачаме и в основния салон. Един мъж току-що си е поръчал зелена авокадо супа – с още зелени неща в нея, като краставици и спанак, единствено лютият червен пипер е… червен . Иначе е празно, но и това, че навън е мрак не значи, че е повече от четири следобед…
Нори лапу ни прозвучава забавно, ама се оказва, че това си е суши с авокадо, разни други зеленчуци и сос босилек. На долния ред се мъдри: фалшиво картофено пюре. И е вярно, че в него няма и грам картофи – прави се от карфиол и кашу, украсяват го с лист зелена салата. Вкусно звучат и аспержите, които задушават с копър – използва се само кокосово масло.

На масите в Raw Garden има свежи „букети” млада пшеница

Чуете ли думичката „куука”, по-добре не чакайте да ви канят пак – това е торта, ама на латвийски. В Raw Garden я предлагат със смокини и кокос или пък смесват кашу с бисквити и шоколад. Има и други десерти – бадемовото парфе не минава без много червени боровинки, а най-отдолу в менюто са упоменати и няколко палачинки, до които обаче така и не стигаме.

Последният ден пълним малката раница с елда, чай и сушени боровинки, обясняваме на една ентусиазирана рижанка, че слънцето в България залязва „чак в пет и половина”, а после вървим и десет спирки пеш, защото електронната система в тролея изхвърля нашите карти. Измисляме и песничка за цедонията – латвийския плод с най-много витамин С на света. Пеем си я и отлитаме на юг, към България – една от слънчевите страни, за които в Рига и Латвия само си мечтаят…

Малко латвийски
•    Svaigas sulas – пресен сок
•    Ogi kokteili – плодов коктейл
•    Zupa – супа
•    Leca – леща
•    Gazets – газирана вода
•    Darza zalumi – градински зеленчуци
•    Burkano – морков
•    Indijas rieksti – кашу

Специално за www.kukuriak.com: Краси Проданов, главен редактор на сп. „Усури”
Снимки: Деница Дабижева

От Ваня Ирибаджакова

Кой е казал, че протеините идват само от месото? Важното е обаче, когато го спрем, да знаем с какво да го заменим

Кои са протеините
След водата, протеините изграждат най-голяма част от човешкото тяло. Наричани още белтъчини, те са важни за строежа, поддръжката и възстановяването на всяка от тъканите ни.
Уви, високопротеиновите животински продукти днес са пълни с пестициди, хормони, ваксини, генетични модификации. Дивеч почти не се среща, а месото от фермите е с по-ниско съдържание на протеини, повече мазнини и токсини.
Това е още един довод все повече хора да се интересуват от долната част на хранителната верига. Здравословните и етични причини карат милиони да търсят хуманни, устойчиви алтернативи с вегетариански, строго вегетариански и сурови храни. Най-голямото предизвикателство при преминаване на пълна вегетарианска (наричана и веганска) диета е именно осигуряването на пълноценни белтъчини.

Имат ли почва у нас
Липсата на достатъчно протеини води до мускулна слабост, бавно възстановяване и дисбаланси на мозъчната химия. Особено опасна е при децата, тъй като води до намаляване на телесната маса, а растежът се забавя.
Започне ли веднъж недостигът, се влиза в омагьосан кръг. Синтезът на храносмилателни ензими в тялото се забавя, а това води до по-лошо усвояване на белтъчините, както и на всички останали вещества.
Първият сигнал, че нещата не са както трябва, обикновено е намалената умствена работоспособност. Продължи ли липсата, отслабват съпротивителните сили на организма към всякакви заболявания. Бедната на белтъчини храна причинява чернодробни проблеми, оплаквания с панкреаса и жлезите с вътрешна секреция.
Разбира се, това не бива да ви отвежда в другата крайност – прекаляване с протеини, което също крие своите опасности.

Как да си набавяме необходимите протеини – целия материал от Списание 8 четете тук:
http://spisanie8.bg/рубрики/здраве/1007.html

Книгата

Кейт Меджик: „Когато децата ми станат на моите години, светът ще е неузнаваем„

Kate Magic

Как започна всичко при теб, имаше ли някакво събитие, което да отключи интереса ти към здравословния начин на живот? Как конкретно започна суровоядството?

Беше нещо, до което стигнах интуитивно. Винаги ми се е струвало по-правилно да ядеш растителна храна вместо животни. Хранех по този начин известно време, без дори да си давам сметка, че съм суровояд! През 1993 година мой приятел ми каза, че според него съм се превърнала в суровояд и аз реших, че да, това е моята същност.

Имаш трима сина, които са отраснали като вегани. Те проявявали ли са някога интерес към месото или млечните продукти, знаят ли какъв е вкусът им?

Те са любопитни, разбира се. За мен всичко опира до това да отворим сетивата си за естествената мъдрост на телата ни, която се крие дълбоко в нас. Ето защо аз просто им помагам да не губят връзка с природните си инстинкти. Не би ме притеснило, ако поискат да опитат другите варианти, защото се надявам, че съм ги възпитала да усещат кое е добро и полезно за тях, а това винаги ще ги връща към здравословното хранене. Не мисля, че някога са опитвали месо, но са пробвали млечните продукти. Най-големият ми син не ги харесва, а двамата по-малки ядат хапват сурови млечни от време на време.

Вярваш, че суровата храна съдържа повече жизнена енергия от сготвената. Някои лекари са на мнение, че организмът на някои хора не може да усвои полезните вещества от суровата храна. Значи ли това, че тези хора никога няма да могат да усетят от въпросната енергия?
Честно казано, не мисля, че тези лекари знаят какво говорят. Съвременните лекари не са учили нутриционистика , те имат дипломи за това как да предписват фармацевтични продукти. Повечето от тях са изгубили връзка с човешкото тяло и чудотворната му способност да се самолекува, когато му се окаже нужната стимулация.

Ако някой има конвенционален режим на хранене и иска да премине към суровоядство – как и за колко време би го посъветвала да извърши прехода? Как човек да се застрахова да не се увреди трайно при детоксикацията, която ще последва?

Моето мнение е, че необходими поне седем години, а често и повече, за да стигнеш до пълното суровоядство. Това не е нещо, което трябва  да вземеш в галоп, а дългосрочно намерение. Ако сме си поставили за цел да променим живота си така, че да се наслаждаваме на по-дълъг престой на земята в отлично здраве, за къде сме се разбързали? Смятам за напълно реалистично това да ни позволи да водим пълноценен и активен живот и доста след 100-ната си годишнина – така че, ако отнема 10 години да станеш суровояд, то те си струват.

Възможно ли е така наречените „суперхрани“ да не се понесат добре от даден организъм? Подкрепяш ли максимата, че всяко вещество е лекарство в едни количества и отрова в други?
Да, всичко в живота е относително. Много малко храни са изцяло добри или изцяло лоши.

Доста често в медиите четем за столетници, които признават, че са пушили и пили дълги години и като цяло не са били особено внимателни в хранителния и двигателния си режим. Имаш ли някакво обяснение за този феномен?
Да започна с това, че генетиката играе много голяма роля за физическото и психическото ни състояние. Освен това, всеки, който в момента е на повече от 100 години, е отраснал с необработена химично храна в незамърсена околна среда. Преди 50-60 години не е имало храни с толкова консерванти и добавки, не имало толкова пестициди и химикали ввъв въздуха, водата и храната. Ето защо в момента сме в толкова окаяно положение. Ние сме второто, третото, може би четвъртото поколение, което е отгледано с обработена храна, произведена в изкуствени условия и затова сме изправени пред най-голямата здравна криза в човешката история. Ако преди 20 години попитахте някой дали познава човек, болен от рак, беше малко вероятно да се сети. Ако го бяхте попитали преди 10 години – вероятно вече имаше такива познати. А сега – вече е сигурно, всеки има някой близък или познат, който е преживял или дори в момента се лекува от рак. Наложително е да променим на 180 градуса посоката, в която вървим от 50-те години насам, така че столетниците да не се срещат толкова рядко.

Ти самата не се ли изкушаваш от сготвена храна понякога и кое ястие ядеш „по изключение“ от основния ти режим? Не, никога. Чувствам се толкова добре със суровата храна, че готвената не ме привлича въобще. Ще ме накара да се чувствам по-уморена и нещастна, защо да искам да си го причинявам?

Има ли известни личности, на които си съставяла диета? Какви бяха отзивите им след това?
Може би най-известният е певецът Бой Джордж. Той прави прехода към суровоядство вече трета година и много му харесва, казва, че се чувства страхотно. Освен че отслабна много, този режим му помогна да си върне позитивния поглед към живота и самочувствието след като  преживя един труден период.

Вярваш ли, че емоциите имат силата да променят вкуса и дори хранителната стойност на храната? Например сготвеното с любов от баба (дори и не с най-екологично чистите съставки) в крайна сметка да се окаже по-пречистено и полезно от това, което могат да ни поднесат в най-изискания гурме ресторант?
Да, определено. Най-добрата храна е здравослновната храна, приготвена с любов. Енергията, която влагаме в храната, която приготвяме и ядем, дава съвсем реално и доста дълбоко отражение върху здравето ни. Ето защо винаги трябва да следваме сърцата си и да ядем храната, която ни прави най-щастливи. Да ядеш здравословно, защото смяташ, че така трябва, вместо защото искрено го искаш, не е холистичен подход. Но в крайна сметка, това е магията – колкото повече се вслушваме в себе си, толкова повече търсим това, което е добро и полезно за нас.

Дори и повече хора да станат вегетарианци, цялата индустрия (която наричаме хранителна, а всъщност е по-скоро химическа) сякаш продължава да се разраства. Смяташ ли, че има как да се излезе от този порочен кръг? Ще дойде ли момент мнозинството, което в момента твърди, че се храни „нормално“, да стане малцинство?
Да, мисля, че в момента сме точно в тази повратна точка. В следващите няколко години ще ставаме свидетели на все повече трагедии, случки, които ще изглеждат несправедливо жестоки, но всъщност ще послужат, за да пробудят хората за по-добър начин на живот. Вярвам, че по времето, когато децата ми станат на моите години, светът ще е неузнаваем, и промяната ще е за добро.

Любопитни сме -  коя е любимата ти суперхрана? Трите най-силни растения на планетата са рейшите, конопът и синьо-зелените водорасли от езерото Кламат. Консумирам ги всеки ден. Освен това почти ежедневно включвам мака и MSM в менюто си. Обожавам mucuna и какаото заради свойството им мигновено да повдигат настроението. Понякога си мисля, че мога да карам само на авокадо или може би кососови орехи. Мога да продължавам да изреждам…с толкова много удивителни храни, между които да избираш, въобще не е чудно, че не ми липсва нищо от предишното ми хранене!

СНИМКИ (Kate Magic):

1- Tрипластов шоколадов пай

2- Kанапе от краставици

3- Tарталени с къпини, лайм и инка

Raw Foodist Kate Magic:
When my children are my age, the world will have changed unrecognisably.

How did it all begin for you, did you go through any life-changing experience that kindled your interest towards the healthy way of living? To be more precise, how did you start the raw food diet?
It was something I was led to intuitively. It always felt right to me, not to eat animals, and to eat living food. I was doing it for a while before I even knew that I was a raw foodist! It was in 1993 that a friend told me I was like a raw foodist, and I decided that yes, that’s what I was.

You have raised three sons, feeding them only with vegan food. Have they ever been interested in meat or dairy products, do they know what these products taste like?
Yes, of course they are interested. For me, it is just about tapping into the body’s natural wisdom that we have become disconnected with. So I am just trying to help them stay in touch with their natural instincts. If they want to explore other options that’s fine with me, because I hope I have brought them up to be very connected to what is good and right and they will always find their way back to that.
I don’t believe they have ever tasted meat, but they have tasted dairy. The eldest doesn’t like it, the younger two eat some raw dairy occasionally.

You believe that raw food contains more life-giving energy than cooked food. Some doctors believe that some peoples’ organisms cannot absorb the vitamins and the other healthy substances from raw food. Does that mean these people would never be able to feel this kind of energy you are talking about? To be honest, I don’t think those doctors know what they are talking about. Doctors aren’t trained in nutrition, doctors nowadays are trained in how to adminster pharmaceutical medicines. The majority have lost connection with the human body and its miraculous ability to heal itself when given the right support.

What’s your advise for people on a conventional diet, who want to become raw foodies – how and for how long do they have to make the transition? How can they make sure they won’t damage their health severely during this detoxification? I believe that for most people it takes at least seven years to go fully raw, often longer. It’s not something to be rushed into, it’s a long-term goal. If we are aiming to transform our lives and our health so as to enjoy a long time here in excellent health, what’s the rush? I believe it’s totally realistic to say most of us will live full and active lives to way beyond 100, so if it takes us 10 years to go raw, it’s worth it.

Is it possible for some organisms not to be tolerant of any of the superfoods? Do you agree that every substance can serve as a medicine in particular quantities, and as a poison in other quantities? Yes, everything in life is about context. Very few foods are either totally good or totally bad.

We often read in the mass media articles about 100-year-olds, who admit to have smoked and drunk all their lives and haven’t had any specific diet or sports activities. Do you have any explanation for this phenomenon?
Well, two things. Firstly, genetics plays a very big part in who we are and our physical make-up. But secondly, anyone who is over 100 now, had to be raised on a wholefoods diet in an unpolluted environment. Because before 50 or 60 years ago, there were no processed foods or pesticides or chemicals around in the air, water and food. That’s why we are in such a sad state right now. We are in the second, third even fourth generation of  children raised on processed foods in artificial environments, and we have the biggest heatlh crisis in human history on our hands. Twenty years ago, if you asked someone if they knew someone who had suffered with cancer, it was unlikely they would say yes. Ten years ago, more likely. Now, it is certain, everyone has someone close to them who has suffered in this way. It is urgent that we reverse the trends that have been prevalent since the 1950s so 100 year olds are commonplace!

Do you ever feel tempted by cooked food and what meal do you have as an exception to your main diet?
No never. I feel so good like this, cooked food has no appeal, it will make me feel less energetic and happy, why would I want that?

Are there any famous persons you have consulted? What was their feedback afterwards?
The most famous is probably the singer Boy George. He has been getting into raw foods for about three years now. He loves it, he feels amazing. He has lost so much weight and it’s helped him regain his positivity and self-esteem after he went through quite a tough patch.

Do you think that emotions can change the taste and even the nutritional value of the food? For example, do you agree that at the end of the day the food, prepared with love by our grandmother (even not with the most ecologically clean products) can turn out to be more beneficial than the food we order in the most classy gourmet restaurant?
Yes, definitely. The best food is healthy food prepared with love. The energy we put into the food when we prepare and eat it has a real and profound effect on our health. That’s why we must always follow our hearts and eat the food that is going to make us the happiest. Eating healthy because we think we should, rather than because we genuinely want to, isn’t holistic. But that’s the magic of it: the more we truly listen, the more we only really want what is good and right.
Even if more and more people become vegetarians, the whole industry (which we call food, but it’s chemical industry) seems to keep growing.

Do you think there’s a way out of this vicious circle? Will there come a day when the majority that says it eats normally will turn into minority?
Yes, I believe we are at that tipping point. We will see more heart-breaking incidents occur over the next few years, that appear awful on the surface, but will actually serve to wake people up to a better way of living. I believe that by the time my children are my age, the world will have changed unrecognisably, and all for the better.

We are curious – which is your favourite superfood? I would say the three most powerful plants on the planet are reishi, hemp, and Klamath Lake blue-green algae. I consume these three every day. I also take maca most days, and MSM very frequently. I love mucuna and cacao for their mood boosting properties. Sometimes I think I could live on avocados, or maybe coconuts. I could go on and on…with so many amazing foods to choose from, it’s no wonder I don’t miss any of the old stuff!

PICTURES:
1-Triple Layer Chocolate Pie
2- Cucumber Canapes
3- Blackcurrant Lime & Incan Berry Cupcakes

Интервю за Кукуряк на Кристина Стамболова

Обичайната торта с флейк има и зимна украса – бели елхи с годжи бери.

За блата : бадеми, какаово и кокосово масло, агаве, ванилия
За крема: 1 кутия фурми, какао на прах, щипка сол, ванилия, какаово масло/може и кокосово.

От Гери

Шишарки от бадеми и ядково сирене. От Милица.

Шишарки направени тофу, чушка,черен пипер, къри и копър .

Коледна сладка на клечка. От Милица.

белени бадеми
какаово масло
кокосово масло
агаве, ваниля
Покрити с какаова паста, кокосов крем и нар.

]]> http://www.kukuriak.com/shish/feed/ 2 http://www.kukuriak.com/dailyraw/ http://www.kukuriak.com/dailyraw/#comments Tue, 20 Dec 2011 09:43:35 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8837 Излезе първата е-книга за сурова храна в България. Надя Петрова отдавна ни „събира очите“ с красивите си и неустоими снимки в NatureInsider, а сега вече всички е-фенове и притежатели на Kindle или друг е-четец ще може да се порадва на фотогорафиите с полезни вкусотии. Книгата е само на английски, но за това пък рецептите са лесни за изпълнение. Нито една не изисква дехидрататор, но е добре да се подготвите с настроение и..блендер, нож и вилица:)

Ето как изглежда началната страница Daily Raw – първата за България електронна книга със сурови рецепти:

Daily-Raw-book

Книгата е 99 страници в три формата: Epub, pdf, mobi

Можете да поръчате от Amazon или…Зоя.БГ:)

Съдържание на книгата:

- напитки

- сосове и дресинги

- салати

- основни ястия

- десерти

Enjoy!

Кашуто се смила и се добавя кокосово масло и ванилия. Накрая се добавя годжи бери и агаве на вкус. Слага се във  силиконови форми и се оставя в хладилник за 20 минути.

Бонбони с Годжи Бери

Приготвени от Гери

• сушени чушки
• покълнал слънчоглед
• суров сусамов тахан
• сминдух
• вода

Накиснете чушките в топла вода докато омекнат много добре. Това ще ви позволи да ги напълните по-лесно. В купичка разбъркайте няколко супени лъжици тахан с малко вода до получаване на гъст бял крем. В случай, че е необходимо, добавете още вода. Прибавете сминдух и една-две чаши изплакнат покълнал слънчоглед. По желание може да добавите други подправки, стафиди, зеленчуци или покълнали семена. Напълнете чушките и не пропускайте да се зарадвате .

Снимка:сп.Усури, рецепта: Красимира Бойчева (Доброхран)

„Soul Kitchen” e вдъхновен от филма със същото заглавие. В случай, че не сте го гледали – става въпрос за един западащ ресторант, който се превръща в най-култовото място в града, защото собственикът осъзнава, че сърцето и душата му са там, а не при гаджето му в Шанхай. „Наистина искаме да правим не само храна за сетивата, но и храна за душата”, каза самата Диана  на представянето на проекта миналата седмица. В това успяхме да се уверим лично, когато дойде частта с дегустирането. Имаше топла тиквена крем супа, таратор от бадемово мляко, киноа с карфиол, паста с царевица и гъби, суров хумус от покълнал нахут, пълнозърнести хлебчета, сурови спагети с маслинова паста, био вино, а за десерт – шоколодов мус и сурови бонбони от рожков. Предполагаме е излишно да казваме, че след като опитахме от всичко, изпитахме блаженство от най-висш порядък.

„Ако баба ти сготви нещо с любов, дори и да не е с най-екологично чистите продукти, то ще е много по-полезно от най-издържаната по всички здравословни критерии храна ” смята Веселин Станков, който ще отговаря за доставките в Soul Kitchen.
Мер от zemianazaem.com ще участва със свои изпитани авторски рецепти.
„В повечето заведения за хранене работят хора, които са недоволни от това, което правят. Храната в Soul Kitchen ще идва от хора, които са вложили душата си в нея” – Диана от colourofcinnamon.com
За дегустацията Надя от natureinsider.com беше приготвила шоколадовия мус.

Мер, Веско, Диана, Надя

Кухнята за душата ще е мястото, където ще ви приготвят, а след това и доставят (навсякъде в София) вкусна и суперздравословна храна. Менюто ще може да разгледате виртуално,  като „комплектът” супа, салата и готвено ястие от вариво ще излиза между 12 и 15 лева. Ще има и меню „следобедна закуска” със сурови десерти от плодове, ядки и студено пресовани масла. Без месо, без брашно, без захар, без подобрители и овкусители и… без енергиен заряд със съмнителен произход.

Всичко ще бъде наръсено със артистичност и ентусиазъм сподели Диана Хърлечанова от блога colourofcinnamon.com. Тя самата няма да готви, но ще супервайзва и съветва двете професионални готвачки, за които ни увери, че са много отворени към експерименти от растителната и суровата кухня. Със свои изпитани рецепти ще помагат и две дами, които вече се ползват с иконичен статус във веган обществото – Мер от zemianazaem.com и Надя Петрова от naturеinsider.com. „Базата” ще е Червената къща, за доставките ще се грижи Веселин Станков, а продуктите ще осигурява Живко Джамяров, който има фирма за внос на биопродукти и е двигател на проекта.

Рожкови топчета и шоко мус

Очакваме с нетърпение старта на Soul Kitchen и пожелаваме на Диана и Живко поръчките да завалят.

Живко от "Зелена Земя"

Кристина А (текст) и Наталия (снимки) -   Зоя.БГ

]]> http://www.kukuriak.com/soulkitchen/feed/ 9 http://www.kukuriak.com/strawberrymini/ http://www.kukuriak.com/strawberrymini/#comments Wed, 30 Nov 2011 15:26:57 +0000 stela http://www.kukuriak.com/?p=8754

Мини тортички с ягода

За блата: бадеми, какаово масло, агаве сироп, ванилия на прах

За крема: накиснато кашу, ягоди, сок от лимон, агаве, кокосово масло

Бадемите се накисват поне за няколко часа (най-добре за една нощ), смилат се и към тях се добавят другите съставки. Цялата смес се забърква в по-мощен блендер или кухненски робот. Сместта се слага в железни формички и се оставя в хладилник за поне 20 мин. Формичките се изваждат и към тях се слага крема (всички съставки на крема се слагат в блендер/робот и се забъркват). За украса могат да се използват кокосови стърготини, какаови зърна или флейк.

От Гери и Милица

Като съавтор на тази книга реших да добавя малко допълнителна описателна информация за бъдещия читател:

Адаптогените са възстановяващи тялото лековити растения, които му помагат да се адаптира към стреса, подсилват нормалните му функции и възстановяват равновесието в организма. Тази книга съдържа подробен обзор на адаптогените заедно с историята и действието им, както и монографии. Научните изследвания изучават ефикасността, безопасността, фитохимията и теорията за биомедицинския произход  на стреса. Главата относно ползите, които адаптогените имат за здравето, разглежда водещите приложения при 23 различни симптоми, включително рак, спортни постижения, стареене,  действие в помощ на сърдечно-съдовата система, подсилване на имунната система, регулиране на половите хормони, проблеми със съня и стрес.

Монографиите върху отделните адаптогени разказват интересните им истории от различни страни – исторически, етно-ботанически (взаимоотношенията между растенията и хората в различните култури) и съвременната им употреба. Тъй като 18 от всичките 21 адаптогена са се използвали традиционно или в Аюрведа, или в традиционната китайска медицина тези традиции са разгледани по-подробно. Освен това има глави за адаптогените като храна и адаптогени за животни и ви разказваме за двата най-важни адаптогена, използвани за животни. Книгата съдържа илюстрации, таблици и речник на специализираните термини.

Освен че може да научите повече за адаптогените по пътя към здравето, има и още няколко причини тази книга да се прочете и да се разсъждава върху нея. Бъдещето на природната медицина ще включва по-голяма употреба на лечебни растения и адаптогенните формули ще са част от всеобщите процедури за добро здраве. Ще има маркетингови атаки от страна на рекламните и фармацевтичните компании. Все пак, както ще научите по-нататък, има дългогодишни данни в защита на адаптогените.

В момента любимите ми адаптогени са свещен босилек (тулси), шизандра, ашваганда и жен-шен. Също така продължавам да научавам повече за отделните растения и за присъщата им мъдрост и целебна сила.

___________________________________________________________________________

Плод на лициум (годжи бери)

Плодовете на лициум (Lycium chinensis) са адаптоген, който се използва в традиционната китайска медицина от хилядолетия. В много книги и интернет сайтове се споменават също като годжи бери. На китайски се наричат „gou qi zi (гоу дзи дзъ)” или  накратко „gouqi (гоу дзи)”.

В традиционната китайска медицина годжи бери се считат за средство за подсилване на кръвта и за засилване на ин, използват се за допълване на естествената жизнена енергия на тялото (qi – ци), за подхранване на духовната същност (jing – дзин) и за ободряване на духа (shen – шън).

Годжи бери съдържат каротеноиди с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства (лутеин, зеаксантин), флавоноиди и много витамин С. Тези плодове спомагат за доброто зрение и допринасят за растежа на полезна чревна флора. Подсилват черния дроб, бъбреците и може да се ядат всекидневно за заякване на слаби мускули и сухожилия. Полизахаридите в годжи бери подсилват имунната система и е доказано, че повишават ефекта от химиотерапия и радиационна терапия.

Годжи бери са сладки с мек, подобен на стафида вкус. Изсушените плодове може да се ядат като стафиди, да се готвят с ориз или да се приготвят на чай. Считат се за храна и билка и са безопасни, с меко действие и много ниска опасност от токсичност. Растението е разпространено в Китай и е натурализирано в Хаваите.

___________________________________________________________________________

Растителни адаптогени срещу хепатит C

Хепатит C се причинява от вирус, който може да увреди сериозно черния дроб. Макар че лечебните растения може да не премахнат вируса на хепатит C, те спомагат за подсилването а имунната система и предпазването на черния дроб. Всички адаптогени съдействат за модулирането и/или усилването на имунната система, а някои от тях са и предпазващи черния дроб (хепатопротективни средства), като го пазят от увреждания и дисфункции.

Ето някои важни адаптогени, предпазващи черния дроб (хепатопротективни), които са полезни за хората, заразени с хепатит C:

Шизандра е най-полезният за черния дроб адаптоген. Тя помага за регенерирането на чернодробни клетки и повишава синтеза на хепатитен глутатион – основно средство за подхранване на черния дроб.

Женското биле е средство за подсилване на черния дроб. То цери увреждания на черния дроб и се използва за лекуване на хепатит и цироза.

Гудучи (Guduchi) е растение с детоксикиращ ефект, тъй като има способността да отстранява свободните радикали и тежките метали, както и да облекчава симптомите на чернодробна токсичност, хепатит и чернодробна фиброза. Тази билка спомага да се стимулира регенерацията на чернодробни клетки и на чернодробните имунни клетки, известни като Купферови клетки. Традиционно се използва за лечение на жълтеница и днес се ползва като спомагателна терапия при пациенти с хепатит C.

Гъбите реиши предпазват черния дроб и повишават способността му да детоксикира метаболитни  отпадъци.

Годжи бери има меко, предпазващо черния дроб действие. Това растение спомага за регенерирането на чернодробни клетки и предпазва черния дроб от увреждания, причинени от лекарства или хепатотоксични химикали.

Други адаптогени, които предпазват черния дроб от увреждания и дисфункции са: амла, кордицепс и свещен босилек (тулси).

Клинавиче (Astragalus) (макар да няма специално предпазващо черния дроб действие) е широкоспектърно средство за цялостно подсилване на имунната система и може да се използва за дългосрочно повишаване и усилване на имунната система. Това растение увеличава дейността на T-клетките, дейността на NK-клетките (или клетки-убийци) и производството на интерферон.

____________________________________________________________________________

Спиртен извлек на родиола (златен корен) (Rhodiola rosea)

Д-р Мехмет Оз (Dr. Mehmet Oz) гостува в Шоуто на Опра Уинфри на 1-ви ноември 2007г. и беше приготвил адаптогенен тоник от билката родиола (Rhodiola rosea) и водка като средство против стрес.

В книгата Adaptogens (главата за адаптогените като храна) разглеждаме начина, по който този спиртен извлек се приготвя в съвременна Украйна. Нарича се настойка и се приготвя като се смесва 80-градусова водка с равно по тегло количество прясна родиола и сместа се оставя да отлежи няколко седмици. На ден се консумират само по няколко чаени лъжички.

Златният корен може да се взема също на таблетки и най-добре е да се приема на гладно преди закуска.

Родиола има широкообхватни ползи – помага за балансирането на кръвната захар, предпазва сърцето и намалява стреса. Това растение е охлаждащ адаптоген и е малко вероятно да причини свръх стимулация.

____________________________________________________________________________

Резерв от приспособима енергия

В опитите да се справяме с многото видове стрес на съвременния начин на живот имаме все по-голяма нужда от запас от приспособима енергия. В много от случаите можем да намалим голяма част от ежедневния стрес в живота си и повечето от нас имат собствени борци на стреса, например физически упражнения, медитация или йога и т.н., които ни помагат.

Растителните адаптогени са още едно средство за борба със стреса. Те ни помагат да изградим резерв от приспособима енергия (или жизненост) и подсилват запасите, които имаме в момента. Тази енергия помага на тялото да запазва равновесието си, когато му въздействат  многочислени стресови фактори или вредни влияния. Не трябва да допускаме да изчерпим приспособимата си енергия. Когато тази енергия се изтощи, ставаме жертва на хронични заболявания, изтощение и преумора.

Когато си изградим приспособим резерв, адаптогените ни помагат да създадем приспособима реакция. Тази реакция дава възможност на организма да се приспособява към стрес, намалява последиците от стреса и възстановява разстроената от стреса хомеостаза. Адаптогените подсилват цялата невроендокринна система, по-специално функционирането на надбъбречните жлези.

Адаптогените повишават капацитета на човек за физическа работа и осигуряват засилен приток на постоянна енергия през целия ден. Те спомагат за увеличаването на качеството на работа, издръжливостта и рехабилитацията и съдействат за възстановяването след изморителна физическа дейност. Адаптогените осигуряват резерв от приспособима енергия, който може да се ползва при извънредно физическо напрежение и по време на възстановяване от изтощение – когато организмът се нуждае най-много от това. Тази приспособима енергия освен това помага на тялото да издържа и да се възстановява от усилващите се последици от стреса.

За всеки човек е полезно да увеличи приспособимата си енергия. Няма значение колко сте здрави – адаптогенните растения ще ви помогнат в крайна сметка да подобрите способностите си.

____________________________________________________________________________

Адаптогени за подобряване на храносмилането

Повечето адаптогени не се използват конкретно като средства за подобряване на храносмилането, но все пак те помагат за много аспекти на храносмилането и усвояването, а в някои случаи и стимулират правилното функциониране на храносмилателната система.

Много често храносмилането се влияе от стреса и стресовите хормони може да забавят храносмилането, като по този начин храната ферментира и се застоява в тялото. Освен това стресът влияе значително на баланса на чревната микрофлора и може да причини лошо храносмилане, диария и синдром на раздразненото дебело черво. Адаптогените дават защитна реакция на стрес и се справят с балансирането на ендокринните хормони и с намаляването на стреса.

Следните адаптогени спомагат за доброто храносмилане:

Амла е добро средство при разстройства на храносмилателната система, включително диспепсия, констипация и метеоризъм (събиране на газове). Тя също така усилва храносмилателния огън. В Чаванпраш (Chyavanprash) – традиционен аюрведичен билков конфитюр – се съдържа амла.

Американският жен-шен е полезен лек, който усилва храносмилането и усвояването на хранителни вещества. Дъвченето на парченце от корена може да помогне да се стимулира отделянето на стомашни киселини и храносмилателни сокове.

Клинавиче (Astragalus) се използва при хронична диария и хронични язви.

Свещеният босилек (тулси) е полезен за освобождаване на газове.

Женското биле е особено благотворно при синдром на раздразненото дебело черво и възпалителни заболявания на червата. То е отлично средство за подобряване на храносмилането.

Годжи бери (при редовна консумация) съдействат за развитието на полезна чревна флора.

Шатавари (Shatavari) се използва при стомашни възпаления и язви и за предотвратяване на дразнене на стомахар предизвикано от аспирин.

______________________________________________________

Адаптогените и кожата

Кожата е най-големият орган в тялото ни и сред функциите й са регулирането на телесната температура, отстраняването на отпадъци и приемането на сигнали за температура, натиск и болка. Кожата като сетивен орган е свързана с нервната система, а според Аюрведа кожата поддържа и физиологията, и психологията.

Всички адаптогени имат противостресови свойства, които спомагат да се стабилизира невро-ендокринната система, помагат да се модулира и/или засили имунната система и имат антиоксидантно действие.

Знаем, че адаптогените действат, когато се приемат вътрешно, но освен това те дават резултат и когато се използват външно. Те се усвояват през кожата и помагат на кожата да се приспособи към стрес (температура, болка, еластичност, структура и т.н.).

За локално нанасяне билката обикновено се смесва с базово масло като сусамово, рициново, кокосово масло или зехтин. За да се използва локално, билката на прах се смесва с маслото и се нанася.

Следните адаптогени са полезни за кожата:

Амла подсилва естествената способност на кожата да издържа на отрицателните влияние на околната среда и поддържа кожата чиста и здрава. Тя подхранва тъканите на чувствителната кожа.

Ашваганда, амла, свещен босилек (тулси) и шатавари действат като расаяни за кожата и така помагат за поддържането на нейната еластичност, баланс на влажността й, структурата и свежестта на кожата. Освен това помагат за детоксикацията на кожата, като в същото време я подхранват.

Клинавиче третира различни кожни разстройства, включително изгаряния. Използва се и за лечението на тумори на кожата.

Жен-шен се съдържа в различни продукти за грижи за кожата. Твърди се, че помага за микроциркулацията на кожата, което спомага за намаляването на фините бръчици и за стягането на кожата.

Свещеният босилек (тулси) съдържа урсолова киселина – един от най-новите фаворити на козметичната индустрия, защото освен че заздравява бързо кожата, тя и подобрява еластичността й и премахва бръчките. Лапа от тази билка може да се използва локално заради противогъбичното и антибактериалното й действие.

Женското биле се използва локално при херпес, екзема, псориазис и алергичен дерматит. Доказано е, че женското биле повишава естествените стероидни хормони на тялото за неутрализиране на възпаления и раздразнения. Освен това се твърди, че билката помага за избелване на петна от слънцето и тъмни петна и се използва в избелващи кожата кремове, лосиони и продукти за лична хигиена.

Шизандра облекчава кожни заболявания, причинени от алергии, включително обриви и екземи. Използва се и заради благотворното й и разкрасяващо кожата действие и за предпазване на кожата от увреждащото действие на слънцето и вятъра.

Корен на шатавари, накиснат в масло се използва локално за третиране на кожни заболявания, включително суха кожа. Листата се киснат в гхи и се нанасят при циреи и рани.

Един такъв изключителен продукт например е био сертифицираният Breast Balm (Banyan Botanicals), който съдържа три адаптогена – ашваганда, женско биле и шатавари – както и други съставки. Основата от гхи, кокосово масло и зехтин хидратират кожата и я поддържат влажна и еластична. Аюрведичните възстановяващи билки като ашваганда и шатавари тонизират и стягат тъканите, като в същото време осигуряват фитонутриенти, които съдействат за доброто състояние на женските гърди.

______________________________________________________

Адаптогените и проблемите със съня

много хора страдат от безсъние и подобни смущения на съня. Една от главните причини за проблемите със съня е стресът.

Стресът се проявява по много различни начини в организма ни. Той може да разстрои постоянната циркадна (денонощна) секреция на кортизол. Кортизолът е хормон на стреса, който спомага да се синхронизира деятелността, режимът на хранене и режимът на сън.

Адаптогените регулират и модулират производството на кортизол и намаляват стреса. Когато стресът се контролира, хормоните в организма са балансирани и човек получава по-добър и по-възстановяващ сън.

Следните адаптогени помагат на организма за по-добър сън:

Американският жен-шен помага при безсъние, свързано със синдрома на хроничната умора.

Ашваганда е успокояващ адаптоген, който се използва традиционно при безсъние и нервни заболявания.

Сибирският жен-шен (Eleuthero) подобрява съня и предотвратява среднощно събуждане.

Свещеният босилек помага за регулирането на кортизол и по този начин намалява стреса.

Родиола се използва за регулиране на смущения в съня и подобряване на качеството на съня.

Има сведения, че шизандра облекчава безсънието и съня с фрагментарни сънища.

Най-добре е тези адаптогени да се опитват през деня, тъй като е известно, че повишават енергията и умствената будност през деня. Ашваганда може да се взема преди сън – тя е любимият ми адаптоген, помагащ за заспиване. Всички тези адаптогени помагат и при отпадналост след смяна на часовите зони (jet-lag).

______________________________________________________

Адаптогени за спортисти – олимпийци

Спортистите постоянно се опитват да подобрят ефикасно здравето и постиженията си. Те особено много се нуждаят от енергия, мускулна сила, издръжливост и помощ за устояването на и защита от стрес.

Доказано е, че адаптогените увеличават капацитета за спортни постижения. Чрез продължителни експерименти върху спортисти (особено в Русия) учените показват нагледно ползите от адаптогените. Тези ползи включват: повишена издръжливост и прием на кислород, съкратено време за възстановяване след тренировки и след спортни травми, подобрена пулсова честота, намалена умора, положително влияние върху сърдечносъдовата и дихателната система, подобрено цялостно представяне.

Адаптогените са естествено и безопасно средство, което не е забранено от нито една международна спортна организация. В списъка на забранените вещества от 2006-та година, обнародван от Световната антидопингова агенция (The World Anti-Doping Agency) няма нито един адаптоген.

Адаптогени, използвани в  Олимпийските игри

Много спортисти, участвали в олимпиади,  са използвали адаптогени. Сибирският жен-шен е използван от руски спортисти за подготовка за олимпиада и се използва заедно с други адаптогени за първи път по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972г. Гъбите Кордицепс са използвани от китайски спортисти по време на игрите в Пекин през 1993г., а родиола – от шведските спортисти.

Руският учен и пръв изследовател на адаптогените Израил Брехман създава продукт, наречен Prime One. Този продукт съдържа няколко руски адаптогенни билки, включително сибирски жен-шен, шизандра, ревен, родиола и женско биле. Тази комбинация жъне успех в САЩ през 1996-та, когато се използва по време на летните олимпийски игри в Атланта от повече от 150 американски спортисти.

Адаптогени, полезни за спортисти

Всички адаптогени имат анти-стресово действие, което стабилизира невро-ендокринната система. Всички адаптогени спомагат за модулирането и подсилването на имунната система. Всички адаптогени осигуряват на организма антиоксидантни хранителни вещества. Следните адаптогени са особено полезни за спортисти:

Сибирският жен-шен се използва за увеличаване на енергията и е един от най-добрите адаптогени за спортисти, подложени на стрес. Засилва издръжливостта и силата, повишава дейността на митохондриите, ускорява възстановяването и предотвратява изтощението на имунната система при прекомерно трениране. Може да се комбинира с кордицепс, родиола или шизандра за увеличаване на спортните постижения.

Родиола повишава дейността на митохондриите, мускулните нива на АТФ и креатин(muscular ATP and creatine levels), в резултат на което се увеличава физическата сила и издръжливост. Освен това тя засилва притока на кръв към мозъка и мускулите.

Азиатският жен-шен се използва в традиционната китайска медицина за възстановяване на енергията.

Годжи бери може да се ядат ежедневно за заякване на слаби мускули и сухожилия.

Мумийо дава енергия и името му на санскрит, шиладжит, означава “завоевател на планини и унищожител на слабост”.

____________________________________________________________________________

Адаптогените – експериментиране

Толкова е важно да започнете да вземате всекидневно адаптогени, че трябва да започнете сега. Ето причините и начините как да започнете:

ВСИЧКИ адаптогени:

• Имат анти-стресово действие, което стабилизира невро-ендокринната система.
• Повишават устойчивостта на организма на физически, биологични, емоционални стресови фактори, както и на такива от околната среда.
• Спомагат за модулирането и засилването на имунната система.
• Осигуряват на организма антиоксидантни хранителни вещества.
• Не са токсични (освен ако не злоупотребявате с тях).

Как да експериментирате

Прочетете информация за адаптогените и изберете един или няколко, с които да експериментирате. След това вземайте препоръчителната доза (или по-малко) качествени адаптогени поне две седмици. След всяка изминала седмица правете преценка дали забелязвате промяна. Ако не сте забелязали промяна, може да спрете за три дни и тогава да направите нова преценка. Този метод може да не е напълно надежден по много причини. Една от причините може да е, че някои адаптогени имат кумулативен (натрупващ се) ефект и продължават да действат след като спрете употребата им. Можете да поправите дозата след една седмица до двойно количество на препоръчителната доза. Можете също да комбинирате различни адаптогени и да вземате по няколко по едно и също време.

Тъй като адаптогените имат ободряващо и подсилващо организма действие и може да са много силни, препоръчвам да изберете време от деня, по което да ги вземате редовно. Ако имате възможност, ги вземайте на гладно или 20 минути след хранене. Ето някои идеи за адаптогени и най-подходящото време за приемането им:

рано сутрин: родиола (започнете с малки дози)

през деня: свещен босилек, сибирски жен-шен, шизандра, жен-шен, клинавиче, шатавари (за жени)

през деня или нощта (включително и преди лягане): кордицепс, реиши, ашваганда

запарка (чай) (по всяко време): свещен босилек (тулси), петолистна гиностема (Jiaogulan)

ВНИМАНИЕ: това са само информативни съвети. Консултирайте се с квалифициран професионалист за лекарски напътствия. Не експериментирайте, ако сте бременна или имате сериозно заболяване.

_____________________________________________________________________________

източник:http://www.adaptogensinamerica.com/html/articles_-_adaptogens.html

превод: Дани (Органика Добростан)

Ястие от менюто в р-т Одеон - снимка на Надя Петрова

Собственичката на ресторанта, Дорина Сопаджиян, сама е съставила менюто, след като минала кратко обучение при нашата стара познайница и любимка Надя Петрова от блога natureinsider.com. Съвсем като по учебник в ястията няма нищо бяло – захарта в сладкишите е заменена с мед, оризът в сармите – с булгур, брашното в качамака – с гъби и кълнове. Въпреки че съпругът й е професионален готвач и разполага с цял екип в кухнята, Дорина също често се изкушава да сложи престилката. Така че представете си въодушевлението, което я е обзело, когато прочела на една от бележките за мнения „Вашата храна е целувка за душата“. Което пък ни кара да се замислим дали изяществото на словото не е страничен ефект от консумацията на неща като темпех с рукола и чери домати, сайтан с манатарки, цитрусов чийзкейк със зелени лимони и портокал, веган брауни и прочие? Както и какъв ефект би произвело върху писателската ни муза екзотично блюдо като веган шкембе чорба с гъби кладница, например?

Дорина Сопаджиян и Хари Сопаджиян

След това леко лирично отклонение, сме длъжни да признаем, че напълно подкрепяме мнението на Дорина (която впрочем е психоложка по професия), че веганството не е просто начин на хранене, а цяла философия. Тя самата отказва месото преди осем години, след като нейн близък слага край на живота си. „Беше труден период за мен. Това бе стартът на моята вътрешна трансформация и желание за по-дълбока връзка с природата и осъзнатост. Осъзнах, че щом мога да живея, без да наранявам друго човешко същество, то това е мой дълг. Това е ахимса в индуизма, това е и една от съставките на моята философия. Благодарна съм за всички трудности в живота ми – те са голям учител!“ В началото на тази година Дорина решава, че ще премине изцяло на постна храна, но не изведнъж, а постепенно, като „слуша“ тялото си. След като се усеща напълно готова, се избистря и планът кога и как да ознаменува новото начало. Всъщност, може да се каже, че датата е била „приготвена“ и е чакала отдавна – може би не е случайно, че рожденият й ден съвпада със Световния ден на веганите. „Реших, че една веге торта би била чудесно посрещане на новия ми живот, а свещите – чудесно изпращане на миналия опит“. Другият й подарък е веганското меню в ресторанта, за което получава пълната подкрепа от мъжа си Хари Сопаджиян. А ние нямаме търпение за наближаващото ни гостуване в „Одеон“.

Ресторант Одеон

Успех на Дорина и Хари!

Статиятя е публикувана със съдействието на Кристина А. и Надя Петрова

Доналд Уотсън
Роден: 02.09.1910 г.
Място: южен Йоркшир, Великобритания
Починал: 16.11.2005 г.
Място: Камбрия, Великобритания
Създател на думата ‘Vegan’ заедно със съпругата си Дороти (Дот)
Създател на Vegan Society през 1944
Професия: учител по дърводелство

Вегетарианец повече от 80 години – веган повече от 60 години.

Интервю с Доналд Уотсън, основател и покровител на The Vegan Society, взето на 15 декември 2002 г.

В: Къде и кога сте роден?
О: Роден съм на 2 септември 1910 г. в Мексбъро, южен Йоркшър, в семейство на ядящи месо хора.

В: Разкажете ми за детството си.
О: Едни от най-ранните ми спомени са за ваканциите във фермата на моя чичо Джордж, където винаги имаше интересни животни. Всички те „даваха” нещо: конят теглеше ралото, по-дребният кон теглеше двуколката, кравите „даваха” мляко, кокошките „даваха” яйца, а петелът беше полезен „будилник” – тогава не разбирах, че има и други функции. Овцете „даваха” вълна. Не разбирах какво „дават” прасетата, но винаги изглеждаха много дружелюбни – винаги се радваха да ме видят. После дойде денят, когато беше убито едно от прасетата. Все още си спомням живо цялата случка, включително и квиченето, разбира се. Едно от нещата, които ме шокираха най-много бе, че и чичо ми Джордж, за когото имах много високо мнение, участваше в бандата. Реших, че мнението ми за фермите – и чичовците – трябваше да се ревизира: идиличната сценка не бе нищо повече от затвор за осъдени на смърт, където дните на всяко живо същество бяха преброени според определения момент, в който вече не може да служи на хората. Живях при родителите си 21 години и през цялото това време никога не чух от тях или от баба ми и дядо ми, или от двадесет и двамата ми чичовци и лели, шестнайсетте ми братовчеда, от учителите ми или от пастора нито дума за нещо даже много бегло свързано с каквито и да било задължения, които може би имаме към „Божиите създания”. Когато свърших училище, станах чирак-дърводелец при друг мой чичо. На 21 години ми предстоеше да стана майстор, когато започна икономическата криза в началото на 30-те и разбрах, че майсторите може да станат учители по дърводелство като получат квалификация от гилдията и общината. Успях да го постигна и толкова ми хареса тази работа, че никога не се и опитах да правя някаква кариера.

В: Сега сте на 92 години и 104 дни. На какво приписвате дългия си живот?
О: Ожених се за уелско момиче, което ме научи на една уелска поговорка: „Когато всички бягат, стой неподвижно”. Явно оттогава правя все това. Може би това е част от отговора, защото толкова много хора са се затичали към самоубийствени неща и имат навици, за които всеки знае, че са опасни. Винаги съм смятал, че най-голямата грешка на човека е да се опитва да се превърне в хищник, противно на законите на природата. Предполагам, че е неизбежно през следващите десет години една сутрин да не се събудя. И какво тогава? Ще има погребение, ще се съберат куп хора и както предрече Бърнард Шоу за собственото си погребение – там ще са духовете на всичките животни, които не съм изял. В такъв случай ще е голямо погребение!

В: Кога станахте вегетарианец?
О: Беше новогодишно решение – през 1924 г. – така че не съм ял месо или риба от 78 години.

В: Разкажете ми за ранните дни на Веганското общество (Vegan Society).
О: През двете години, преди да създадем демократично Общество, аз буквално водех парада. От отклика на хората – хиляди писма – разбрах, че и да не бях създал аз Обществото, някой друг щеше да го направи, макар и може би с различно име. Думата „vegan“ бе приета незабавно и стана част от езика ни, а сега мисля, че е и в почти всеки речник по света. Няма как да не сравнявам хубавото ни тримесечно списание със скромното ми списание „Vegan News“ (Вегански новини), което издавах с големи усилия. Обикновено прекарвах по цяла нощ в сглобяване на различните страници и захващането им с телбод. Бях ограничил броя на абонатите до петстотин, понеже не можех да се справя с повече. Сравнена с демокрацията, диктатурата си има очевидни предимства. В началото на „Vegan News“ можех да правя всичко, каквото реша. Не мисля, че щях да оцелея, ако трябваше да пиша на малцината, които също участваха и да ги питам за мнението им. Нямах нито телефон, нито автомобил – можех само да се надявам, че ще разберат какво имам предвид, докато не прехвърлих работата на ръководство.

В: Как се отнася веганството към религиозните ви вярвания, ако имате такива?
О: Никога не съм бил много набожен. Не бях толкова умен, че да съм атеист –агностик, да. Според някои теолози Исус е бил есей. Ако е вярно, той е бил и веган. Ако беше жив днес, щеше да пътува и да проповядва веганство, вместо да е като пътуващите проповедници от онези времена, и щеше да разпространява посланието за състрадание. Доколкото зная, сега има повече вегани, които се събират на неделен обяд, отколкото англиканци на сутрешна неделна служба. Мисля, че англиканската църква трябва да се радва на добрата вест, че поне някой прилага на практика основния елемент в християнството – състраданието.

В: Какво ви е най-трудно, откакто сте веган?
О: Ами, предполагам, че социалната страна – така се отлъчих от тази част от живота, където хората се събират, за да се хранят. Този проблем би могъл да се реши единствено, ако веганството става все по-популярно в хотелите, пансионите и всички други места, които се посещават от хора, докато някой ден, както се надявам, този начин на живот стане стандарт за всички.

В: А другата страна на въпроса – кое ви е най-лесно по отношение на веганството?
О: Страхотното предимство да имаш чиста съвест и да вярваш, че учените вече трябва да вземат предвид и съвестта като част от научното уравнение.

В: Доколко е важно градинарството за вас?
О: Когато живеех в Лечестер, един приятел ми позволи да ползвам един парцел. Щом станеше реколтата, трябваше да ги превозвам обратно 6-7 км до другия край на града. Но когато имах късмета да получа работа в Кесуик, си взех къща с градина към 4 дка, което си беше сбъдната мечта. Сандъците ми за компост са пълни с треви, плевели, зеленчукови отпадъци от градината, сухи листа – без животински тор. Между другото винаги копая с вила, не с лопата, за да предпазвам земните червеи.

В: Какво е мнението ви за генно-модифицираните организми (ГМО)?
О: Както е старата поговорка – ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истинско, то навярно е твърде хубаво, за да е истинско и съм сигурен, че това е класически пример, който се различава значително от необратимия генетичен характер на основните ни хранителни продукти в бъдещето.

В: Какво мислите за кървавите спортове?
О: Мисля, че това е най-низкото нещо. Колкото и да се чувстваме зле, понякога е необходимо да убием някое същество заради собственото им добро, но да убиваш живи същества за забавление е много гадно.

В: Какво смятате за опитите с животни?
О: Казах, че кървавите спортове са най-низкото нещо, но си мисля, че ще трябва да ги повиша малко и да поставя вивисекцията на дъното. Едно нещо трябва да се запитаме винаги, когато си мислим, че се приписва твърде много жестокост на хората, които извършват тези дейности – един прост въпрос: „Ако ги нямаше тези касапи и вивисектори, бихме ли могли да правим нещата, които те правят?” Ако не можем, значи нямаме право да очакваме те да правят това заради нас. Повечето традиционни лекарства са тествани върху животни и това е може би най-голямото противоречие у вегетарианци и вегани, които ползват традиционни лекарства – даже по-сериозно противоречие дори от носенето на кожа или вълна, защото това са вторични продукти на производства, които съществуват главно, за да осигуряват месо.

В: Какво мислите за директното действие?
О: Никога не съм участвал в него. Много уважавам хората, които го практикуват, понеже вярват, че това е най-директният и бърз начин да постигнеш целите си. Ако бях животно в клетка за вивисекции, щях да съм благодарен на човека, който е нахлул и ме е пуснал, но след като уточних това, искам да кажа, че трябва винаги да се замисляме дали е възможно нашето действие да има обратния резултат. Не бих искал да кажа „да” или „не”, защото не зная какъв е отговорът на този проблем.

В: Кое е според вас най-голямото постижение в живота ви?
О: Постигането на онова, което си бях поставил за цел: да имам усещането, че съм способствал за началото на едно чудесно ново движение, което би могло не само да промени развитието на Човечеството и останалите живи Създания, но и да подобри изгледите на Човека да оцелее много по-дълго на планетата.

В: Имате ли послание към милионите хора, които са веган в момента?
О: Погледнете в перспектива какво символизира веганството – то е нещо повече от това да си намерите нов заместител на бърканите яйца или нова рецепта за коледна торта. Осъзнайте, че сте тръгнали по велик път, нещо неопитвано допреди шейсет години о нещо, което може да отговори на всяка приемлива критика, която някой би могъл да му отправи. А и не включва седмици и месеци на изучаване на диетични таблици или четене на книги от така наречени експерти – означава проумяване на няколко прости факта и прилагането им.

В: Имате ли послание към вегетарианците?
О: Приемете, че вегетарианството е само трамплин между месоядството и веганството. Може да има вегани, които да направили промяната на един път, но съм сигурен, че повечето хора вегетарианството е необходима междинна спирка. Аз все още членувам във Вегетарианското Общество, за да съм във връзка с движението. Много се зарадвах, когато научих, че на Световната конференция за вегетарианството в Единбург храната е била веганска, без право на избор за делегатите. Онова малко семенце, което насадих преди 60 години вече започва да се забелязва.

В: Какво мислите за начина, по който се е развило Веган Обществото, откакто го управлявахте?
О: По-добре е от очакваното, със сигурност. Духът вече е пуснат от бутилката и никой никога няма да може да го върне към дните на невежеството отпреди 1944 година, когато това семе бе насадено от хора, изпълнени с надежда. Сега, където и да живее Човекът, той може да се храни с веганска храна. Цялата първоначална работа бе свършена от доброволци. По един или друг начин, всички хора, на които Обществото е плащало някога за канцеларска работа, са били доброволци. Дори главният ни изпълнителен директор е на заплата, която е на самото дъно на която и да е заплата от сферата на услугите. Понеже не можем да си позволим нищо повече от това. Така че в този смисъл Веган Обществото винаги е било поддържано винаги от доброволчески труд. И ние сме неизразимо много благодарни на тези хора, защото бог знае какво ще стане, ако те всички ни зарежат.

В: В каква посока мислите, че трябва да върви Обществото в бъдеще?
О: Не бих се решил да предлагам нищо на движение, което изглежда, че се развива добре и се разпространява по целия свят. Постройката, която издържа на всички атаки преди да бяхме започнали своята работа, сега се разпада поради присъщата слабост на нейното устройство. Не знаем какъв духовен напредък за човешкия живот би донесло дългосрочното веганство – това при поколения наред. Със сигурност ще има съвсем различна цивилизация и първата в цялата ни история, която ще заслужава наистина правото да се нарича цивилизация.

(снимка на Дон Уотсън от Джо Конъли – сп. Veg News)

Доналд Уотсън чете първия брой на сп. Vegan News – което по-късно става „The Vegan“ и екземпляри от ранните си дневници.

Източник:http://www.foodsforlife.org.uk

Какво казва за себе си: „Преди близо 20 години участвах в един от прохождащите вестници по природна медицина. Голям интерес предизвика един конкурс, в който питахме читателите: „Според вас, коя храна е най-добрата за човека?” И сещате ли се на кого присъдихме първата награда? На отговорилия само с една дума: „Усвоената!”

С течение на годините натрупах значителни знания и опит в диетологията, фитотерапията, апитерапията, минералотерапията, хомеопатията, и други природни лечебни изкуства. Това, което ме връщаше най-редовно към горния извод, е непрекъснатото увеличаване по количество и тежест именно на състоянията с лошо усвояване на поетите хранителни съставки. И тук не става въпрос само за баналните (но и актуални) случаи на възрастни хора с липсващи зъби и/или трайно увредено храносмилане. Защото и младите хора, подвластни на неподходящото отглеждане и натиска на макдоналдската пубертетна култура, не закъсняват да проявят подобни признаци. Докато прясното и разнообразно хранене, извършено при спокойна обстановка и с педантично сдъвкване на твърдите продукти, осигурява нужното на организма, яденето на непълноценни продукти, и то „на крак”, води рано или късно до срив на системата…“

Д-р Пашкулев представя рецепта за шейк в Нова Телевизия - видео.

Помолих д-р Пашкулев да отговори на няколко въпроси свързани с растителната диета, тъй като има дългогодишни набюдения и мнения от свои пациенти, които консултира ежедневно. Радвам се, че успя да намери време и за Кукуряк.

Възможно ли е да се живее изцяло на растителна диета? Почти винаги – да; но само при определени условия вегетарианството освен поддържащо живота е и здравословно, и подпомагащо духовното развитие.

В по-добро здравословно състояние ли са пълните вегетарианци (вегани) от хората, които се хранят с животински продукти?
Повечето хора все още отхвърлят животинските продукти не с основна цел усъвършенстване или по екологични причини, а за да се лекуват, и то от тежки болести! Значи, даже да не са средно по-здрави от другите, щом са стартирали от проблематично равнище и после повечето са се подобрили, това е достатъчно показателно за принципния потенциал на растителната диета.

Кои са най-честите здравословни оплаквания при пълните вегетарианци и каква е причината за тях? Веганите имат нужда от много повече познания за композиране на здравословното меню! Те нерядко страдат, ако вместо постигане на баланс чрез качествени основни продукти, суперхрани и евентуално други добавки, се поддадат на лесното скалъпване на храненията си главно чрез тестени, захарни и консервирани продукти. Това води до срив неврохормоните (и съответно – емоционална неустойчивост), анемии, хормонални нарушения (включително проблеми с цикъла у жените), разрушаване на зъбите и ставите и т.н. Непълните вегетарианци от своя страна по-лесно постигат баланс и при компромисни условия; но ако компромисите се разширят, те по-лесно започват да боледуват от алергии, гнойни възпаления, бъбречни, чернодробни и други заболявания, характерни за редовно включващите доста животински продукти в менюто си.

Защо суровоядството не е препоръчително за дълги периоди от време? Всеки човек може да се разтоварва и енергизира едновременно чрез кратки плодово-зеленчукови, сокови, шейкови или по-разнообразни суровоядни епизоди. Но не са толкова много хората, които са на 100% процента добре, когато са на 100% сурова храна с години. Не бива рязко да се преминава от обикновена смесена храна към суровоядно веганство, преобладаващото вегетарианство с включване и на готвени зърнени храни и зеленчуци е препоръчително като траен режим, а за решилите да продължат – поне като преходен буфер. Освен това при някои заболявания организмът не може добре да усвоява част от суровите храни и е необходимо продължително лекуване, преди изобщо да е възможно да се стигне до нивото на благоденстващите вегани.

Имат ли нужда пълните вегетарианци  от хранителни добавки? Според мен, имат – но в някои случаи само минимално, докато в други – значително. Изследванията показват огромни разлики между отделните вегани в нивата на някои аминокиселини и техни производни (таурин, карнитин, карнозин), есенциални масти, минерали, витамин В12 и т.н. Значи някои се справят далеч по-добре от останалите; и именно вторите (за предпочитане – след поне еднократна консултация със специалист) е важно да приемат определени добавки. Подчертавам, че те следва да са подбрани и дозирани индивидуално, защото по правило масово предлагащите се поливитамини-минерали, белтъчни концентрати, ензими, пробиотици и т.н. могат да са далече от оптималното решение!

Кои са изследванията, които пълните вегетарианци би трябвало да правят понякога и нужни ли са? Ако се чувстват добре, само през няколко години могат профилактично да правят стандартните общи изследвания и евентуално за нивото на вит. В12. А ако са зле, необходимият комплекс от изследвания се определя от специалист.

Кои билки и храни е добре да включим при наличие на анемия или такива, които да допълват вегетарианската диета. Анемия се наблюдава рядко, ако се употребяват повече ядки и семена, разнообразни зеленчуци, кълнове, цветен прашец, водорасли и други суперхрани. Много по-честа е при преобладаване на варива, мазнини и сладки храни. Билки като коприва, върбинка, кръвен здравец и много други могат да бъдат използвани; и ако въпреки това проблемът остава, стигаме до конкретни добавки като желязо, мед, фолиева киселина и вит.В12. Важно е също да се открие и отстрани евентуална извънхранителна причина, например стомашно-чревни проблеми или обилен месечен цикъл у жените.

Кои билки или храни/семена е добре да използваме като източник на калций вместо мляко? Сусам, лешници, тиквено и конопено семе, чиа и други семена и ядки; също и повечето листни зеленчуци осигуряват добър минерален баланс. Това означава не само калций, но и магнезий, цинк, манган, силиций и т.н. И двигателната система, и целият организъм имат нужда от цялостно биохимично „оркестриране“, а не от акцент само върху един-два елемента.

Лекува ли наистина растителната диета? Без съмнение! За да се излекува тялото, тя често е най-важният фактор. Ала трябва да е прецизирана в много отношения – особено ако искаме бързи резултати – както и да я съчетаем с балансирана двигателна активност, психоразтоварване и други общооздравителни мерки. А за да се излекува и душата, тя следва да бъде елемент от още по-интегрална система за усъвършенстване. Изолираните претенции за възвишеност единствено въз основа на растителноядството показват само, че човек е започнал да става жертва на псевдодуховната горделивост!

Повече за него можете да прочетете на http://dpashkulev.info.

Диана

- Имаше ли някакво събитие, което да отключи решението да станеш веган или стана постепенно?
- Стана постепенно, за период от около половин година, но събитието, което най-много ми повлия беше документалният филм Земляни (Earthlings), който разкрива тоталното надмощие и експлоатация на хората над животинския свят по един особено насилствен и жесток начин.

- Известно е, че химичния състав на храната оказва пряко влияние на химичния баланс в организма ни, а оттам и на настроението, емоциите и изобщо светоусещането. Каква промяна наблюдаваш в себе си, откакто се храниш с растителна храна?
- Откривам у себе си по-голямо спокойствие и увереност в позицията си. Преди време, особено в началото, сериозно се притеснявах за това как ще реагират приятелите ми, хората около мен с всичките им подигравки, но с времето се научих да не приемам толкова драматично мнението им (било и крайно отрицателно). Веганството ми дава светоусещане, че правя нещо правилно и естествено. Бих добавила, че емоциите като цяло се изострят, защото растителната храна ни връща към едно естествено, по-близко до природата състояние, което индустриализираната и животинска храна умишлено притъпява при постоянна консумация.

- От друга страна, съществува теория, че и най-натуралната храна и козметика губи от качествата си, ако я консумираме, когато сме напрегнати, потиснати и пр. – тоест, че нашият собствен организъм може да я „токсикира“. Вярваш ли в това и кои са твоите „рецепти“ (освен кулинарията и пътуванията), с които се грижиш за вътрешната си хармония?

- Напълно съм съгласна с това. Затова предпочтитам да споделям храната си с любими хора и е препоръчително да бъде прясно, домашно приготвена. Харесвам обикновените неща за почивка и хармония – любима музика, неангажираща книга, срещи с приятели независимо дали навън или у дома. Чистенето също ме успокоява

– Имало ли е случай някой да се опита да те откаже от вегетарианството? Изобщо как реагираш, ако някой се отнесе враждебно или подигравателно към идеята?
- Разбира се. На първо място майка ми, която и до ден днешен не може да приеме отказа ми на млечни продукти. Обяснявала съм много пъти, но е трудно да убедиш човек с толкова години вкоренени идеи и представи за „полезно“. Подигравки има винаги, когато попаднеш в малцинство, независимо за каква кауза става дума. Старая се да не ги приемам на сериозно, защото знам, че са безпочвени. Понякога се шегуваме, но друг път напълно отговорно обяснявам какво се случва в кланиците, лабораториите за експерименти, фермите за кожи, циркове и много други места, които са ад за животните. Но като цяло се старая да бъда мила, дори с враждебно настроени опоненти.

– Психолозите смятат, че стремежът към максимално чиста храна всъщност издава стремеж към максимална чистота в душевността и в отношенията с останалия свят. Какво е мнението ти по този въпрос?
- Факт е, че „ние сме това, което ядем“. И не е чудно, че приемайки животински продукти или силно индустриализирана храна, ние „слизаме“ на нивото на животните – агресия, страх, насилие, гняв, деструктивно поведение, наркотични зависимости. За мен огромна част от тези негативни прояви произтичат от животинската храна и хормоните, с които за съжаление са третирани животните масово в днешни дни. Моето мнение е, че природата е съвършена и затова ни е дала всичко наготово – от там можеш да се храниш изобилно и разнообразно. Истинските неща са максимално прости и необработени. Например, не виждам нищо хранително в една вафла, с осем вида оцветители и аромати,
по-добре си вземи един килограм ябълки или ядки.

– Излиза доста скъпо да си еко – био храните, натуралната козметика и почистващи препарати са на по-високи цени от „конвенционалните“. Не смяташ ли, че има известно противоречие в идеята да пестим природните ресурси, докато се „разоряваме“ за идеята? Какво би посъветвала хората, които се изкушават от този начин на живот, но не им достигат средства за това?
- Цената за био продукти е въпрос на приоритети. Факт е, че излиза 2-3 пъти повече от „обикновените“ неща, но това е само на пръв поглед. Козметика и домакински препарати не се купуват всеки ден, нито всяка седмица. Ниската цена на конвенционалната козметика например идва от масовото използване на химични деривати, чиято масовост спада цената заради обема. Търсейки чиста храна или козметика или препарати, ние трябва да се отървем от всичката тази вредна химия и да заложим на естествени, органични материали, които няма как да не излизат скъпо докато пазарът им е толкова тесен все още. Бих посъветвала хората добре да преосмислят приоритетите си. Ако например са свикнали да излизат за обяд на работа, може да се опитат да носят в кутия храна от вкъщи, която дори и био, би излязла доста по-евтино ако си я наготвиш сам. Обикновено когато някой се оплаква, че био продукцията е скъпа, аз му отговарям – А лекарствата не са ли скъпи?

– Друг важен момент е, че голяма част от храната трябва да се приготвя вкъщи и да се консумира веднага, приложимо ли е това в ежедневието на един съвременен човек, който е на крак по цял ден, със запълнен със срещи и ангажименти график?
- Трудно е, но е въпрос на време и подготовка. Половин или един час готвене вечер може да бъде утрешният обяд за работещите хора. Може да си приготвите домашни кълнове, да накиснете ядки и да нарежете на едро зеленчуци в кутия за следващия ден. Смея да твърдя, че растителната храна изисква далеч по-малко време за подготовка, особено ако е сурова. Вярно е, че ако приготвяте обяда си вечер, това няма да е изяждане „веднага“, но няколко часа в хладилника обикновено са по-добрия вариант от заведения за бързо хранене и ресторанти със съмнително качество и произход на продуктите. На предишната ми работа редовно преживявах на сурови ядки, овесени крекери или бисквити, пресни и сушени плодове, дори маслини!

– На хората им е доста трудно да възприемат факта, че ако станат вегетарианци, това може да окаже въздействие в световен мащаб, като например да ограничи недохранването. Ти си доста запозната с темата, можеш ли да обясниш връзката?

- Трудно е да мислиш по-глобално, когато проблемът не е пред очите ти. Най-общо казано – в света се експлоатират огромни по размерите си земеделски площи, които произвеждат фураж и растителна храна за животни за заколение. Обикновено това са ГМО моно култури, което сериозно уврежда биоразнообразието и околната среда. Всичката тази земя би могла да се отглежда за растителна храна, която директно да нахрани хората, особено в слабо развитите, бедни страни. Освен това животновъдството е изключително замърсяваща индустрия. Огромно количество земеделска земя, зърнени култури, питейна вода (имайте предвид, че вече в света е налице проблемът с липса на питейна вода за хората), електроенергия и човешки ресурси са буквално изхабени за производството на един хамбургер. И това ако не е разхищение!

– Има доста известни хора вегетарианци, има ли някого, чиято философия за живота чувстваш особено близка?
- Вярно е. Много известни мислители и философи от човешката история са прегърнали вегетарианската идея. И това е съвсем логично – насилието не води до нищо добро. Аз вярвам, че хората и животните, независимо от развитието си, са напълно равни в правото си да живеят естествено и достойно на една планета, така както природата го е решила. Махатма Ганди, виден индийски хуманист казва: “Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Аз не бих искал да отнема живота на агне заради човешкото тяло.”  И бих добавила, че има далеч по-подходящи храни за човешкото тяло!
- Имаш наблюдения и върхи суровоядството. Може ли човек да живее изцяло със сурова храна или е по-скоро крайност?
- Не харесвам определението „крайност“, защото всеки човек се разпрострира според собствените си възможности и слага „края“ на различно място. Ако помислим глобално, суровата растителна храна е нашето естествено „гориво“, което идва наготово от природата. Никое животно в природата не пече и не обработва храната си както нас. Но е факт, че вече твърде много сме се отдалечили от природата и климатични, сезонни фактори влияят на обработката на храната. Напълно подкрепям идеята за суровоядство, но смятам, че всеки трябва да прецени количеството на суровата храна в менюто си според личните предпочитания и възможности.

- Според нас не всяка храна с етикет „био“ и „веган“ има хранителна стойност. Кои са храните, които те зареждат най-много?
- Така е, вече се продава например био чипс Няма лошо, стига да не се прекалява с подобни глезотии. Аз харесвам прясно изцедените сокове независимо от плодове или зеленчуци. Много ме зареждат и различните шейкове с т.нар. супер храни – използвам спирулина, мака, конопен протеин, сурови какаови зърна. Оставила съм се на тялото си да реши кога какво иска – сладко или солено, топло или студено, сурово или печено и т.н. Нямам правила и не смятам, че храната трябва да се разглежда като математическа задача, трябва да е по-скоро удоволствие и радост.

- Какви грешки допускат вегетаринаците/ веганите най-често в начина на хранене?
- За мен най-голямата грешка е в еднообразното, най-често въглехидратно хранене. Много хора твърдят, че не усещат ситост при растителната храна и започват да наблягат на хляб, ориз, картофи и тестени изделия. Не виждам нищо полезно там, с някои малки изключения при хляба. Грешка е да се залита към само една група от храните – или само ядки или само зеленчуци или само плодове, мои познати са го правили и все още не разбирам защо. Мисля, че храната трябва да е разнообразна в основата си – зеленолистни, кореноплодни, грудкови, ядки, семена, кълнове, житни култури, бобови, варива, плодове, студено пресовани масла, билки, подправки, водорасли .. природата ни е дала всичко, колкото по-естествено, толкова по-добре.

Много веган рецепти можете да откриете в блога на Диана: http://colourofcinnamon.com/

Благодаря на Диана Хърлечанова, че се отзова и отговори на нашите въпроси.

Интервю за Кукуряк

Annie Grov

Представи се.
Казвам се Ани и съм актриса. Изкуството винаги е било водещ момент в живота ми и постепенно от актриса, играеща на сцената осъзнах, че съм започнала нещо много по-голямо, нещо, в което единствения зрител бях самата аз, а изразните средствата на актьора, духът и тялото трябваше да се превърнат в обект на самите себе си; това беше първата стъпка в търсене на една естетика на съществуването; пърформънсът, в който ми предстоеше да преобразя себе си изцяло. В този смисъл за мен храната е инструмент, с който  експериментирам със себе си, за да се променя и за да не мисля по същия начин, по който съм мислила преди.

Human Food Design

Как започна да се храниш здравословно?
След поредната операция реших да направя радикална крачка в живота си. Обадих се на д-р Гайдурков, чиито телефонен номер имах отпреди 10 години, за да си запиша час за консултация – нещо, което трябваше да направя много по-рано, но както се случва обикновено човек трябва да се стресне, за да вземе живота си на сериозно. Така срещнах д-р Гайдурков. Отначало бях много объркана, защото се налагаше да се откажа и освободя от навика създаван толкова дълго, за да изградя себе си наново с нови хранителни навици. А това беше изключително трудно и болезнено. Преодолях себе си и се справих. Повярвах на д-р Гайдурков, защото всички мои инстинкти ми казваха, че това е верният път за мен. Останах силно впечатлена от неговата логична мисъл, ясен изказ и топло отношение. Всичко което той казваше звучеше толкова разумно и естествено. Най-хубавото от всичко беше, че успях да видя върху себе си положителните резултати от промяната. Бях очарована от начина по който работи системата на д-р Гайдурков.

Human Food Design

С какво се храниш?
Считам, че храната на човека включва плодове, зеленчуци, сурови ядки и семена, зърнени и бобови варива. Самата аз се опитвам да се  храня разнообразно, най-вече според сезона, но и според това в какво настроение съм и за какво имам желание, защото мисля, че организма сам ни подсказва от какво има нужда стига ние да успеем да го интерпретираме адекватно, а не да се подлъгваме и да му даваме неестествена храна, мислейки, че той това иска. Задължително давам почивка на моя организъм, като периодично замествам храната с прясно изцедени сокове, а всеки сезон правя разтоварване само на вода. От друга стана всеки трябва да реши сам за себе си с какво да се храни, а самата аз съм далеч от всякакъв фанатизъм. Застъпвам мнението, че причината за болестите е натрупването на чужди субстанции и токсини в нашия организъм и най-добрия начин това да се избегне е чрез подходяща храна, движение и положителна мисъл.

Human Food Design

Как започна да експериментираш с храна?
Както повечето хора, така и аз отначало си мислех, че здравословната храна е безвкусна и неприятна и че определено ѝ липсва разнообразие. Така започнах да експериментирам със съчетаването на различни вкусове и аромати.  Човекът, който дегустираше моите съчетания беше моят съпруг. След това, постепенно,  се реших да ги предлагам и на близки приятели, защото за мен беше изключително важно тяхното мнение. Това експериментиране ме амбицираше още повече, защото бях изправена пред предизвикателството да спазвам три основни принципа при проектирането на храна: първо, тя трябваше да бъде здравословна, второ – да бъде вкусна (но без вредни овкусители като например, сол, захар и др.) и не на последно място – да бъде естетически издържана. Всичко това беше доста трудно, защото трябваше да черпя вдъхновение от традиционното кулинарно изкуство, което е на много високо ниво по отношение на изтънчеността на вкуса и аромата, но за сметка на здравословните качества на продукта. А моята храна трябваше да бъде едновременно и двете. За да постигна това аз трябваше да оставя моето въображение да се влияе и от други форми на изкуство като музика,фотография, архитектура, приложно изкуство, а също и от различните форми и движения в природата. Забелязала съм, че съм най-продуктивна, когато правя пречиствания на вода, може би защото тогава заедно с пречистването на тялото се избистря и съзнанието.  Силно съм повлияна от концептуалното и минималистичното изкуство при дизайна на храна, а в последно време използвам все повече и повече вариации на структурния подход.

Какво е Human Food Design?
Human Food Design е всичко това което съм самата аз, но и нещо много повече. В най-широкия смисъл Human Food Design е експериментален проект, който се занимава с изследването и проблематизирането на хранителните практики на човека. Това е пространство, което е нито вертикално, нито хоризонтално, а което постоянно се конституира в много измерения без предварително определена посока и без вътрешносвързана цялост или непрекъснатост. Създатели на проекта сме аз и моя съпруг, но и много други ръце участват в изграждането му: това са нашите съмишленици и приятели Владимир Мутаров, д-р Георги Гайдурков, Боян Захариев, Лиляна Потирова и сътрудниците на център „Санитас”.

Кошнички с ядково сирене

Какво предстои?
Много неща. Имам много идеи, но трябва да съм по-внимателна и да се захващам с тях една по една, колкото и да ми се иска да ги реализирам всичките наведнъж. В момента обмисляме подготвянето на редица събития включващи интерактивно представяне на храната и на цялостната визия на Human Food Design както и семинари и уъркшопове насърчаващи суровоядството и здравословното хранене като цяло.

Пица

Всички красиви и вкусни снимки на Ани можете да разгледате във фейсбук страницата на

Human Food Design

Разкажи ни как започна всичко ?
Akamuti се роди от страстта ми към растенията. Винаги са ме интересували растенията като част от медицината, аромотерапията и билколечението – страхотно е да работиш с всички тези чудни съставки.
Всичко започна през 2003 г. когато бях на 20 и бях нетърпелива да започна собствено начинание. В началото миксирах кремове и балсами от сурови съставки като намирам най-добрите естествени суровини. После отивах в местните магазини с моята малка кутия и се опитвах да ги продавам. Бях адски развълнувана от положителното отношение на хората и това ме вдъхнови да направя сайт за онлайн поръчки. След това скромно начало нещата постепенно потръгнаха. В настоящия момент цялото семейство е ангажирано с нашия бизнес. Страстта ни към цялостен и здравословен живот, хранене и лечение ни помага да създадем продукти, които отговарят на тази етика.

Чувстваш ли се удовлетворена като част от семеен бизнес ?
Добре е да работиш заедно с хора, на които винаги можеш да разчиташ в моменти на криза. Познаваме се добре и съм благодарна, че се разбираме и по някакъв начин се получава добър екип.

Lindsey Hedges, founder of Akamuti. Illustration by Karina Yarv.

Как се научи да правиш продукти за кожата и тялото ?
На 17 изкарах курс по билкова медицина където се научих как да правя балсами и смеси от масла, с което се забавлявах истински в кухнята. Обожавах да суша билки, окачах ги в цялата стая и те се ронеха по пода. Експериментирах, прочувах, ръцете ми бяха винаги изцапани … докато стигна до правилната рецепта. Също така съм се занимавала с аромотерапия няколко години, което ми помогна да опозная съставките отвътре.

Как се справяш с твоята био зеленчукова градина и отглеждаш ли растения, които ползваш за съставките ?
Обичам градини и от години се опитвам да отглеждам собствени зеленчуци. Тази година успах да придумам няколко картофа да порастнат, отглеждам салата, домати и много краставици. За съжаление лука и чесъна не зърнаха слънцето, но аз ги садя всяка година – би било неправилно да спра да опитвам. Имаме много площи и отдавна мечтая да си засадя лавандули и рози, за да мога да си направя поне малко розова вода за лично ползване.

Можеш ли да разкажеш малко за вашето място в Уелс ?
Работилницата се намира в красива долина в югозападен Уелс. Имаме неголяма земя  – тя е не само наш дом – делим я с някои непослушни животинки. Вдъхновяващо е да живееш на такова място – природата буквално започва от прага и е навсякъде. Сякаш усещам, че тишината и спокойствието тук захранват душата ми.

Когато имаш гости, къде ги водиш ?
Ходим до Ландейло за да си купим био хляб и домашен сладолед, а после до замъка Карег Кенен. На края отиваме в местния пъб – тук е най-добрата бира в цял свят.

Как ще опишеш живота в Уелс ?
Харесва ми дивата природа в Уелс. Като изкочиш от вратата и се озоваваш в някоя гора, ливада или планина. Обичм дърветата и полята, замъците, брега, гледката. Имаме силна занаятчийска общност и магазини за страхотна храна, произведена във ферми наоколо.

С какво се захващаш първо, когато искаш да направиш нов продукт?
Правя си кафе, намирам си удобно местенце и започвам да пиша. Мисля за това какво искам да постигна с новия продукт и какви съставки да използвам … и после съпоставям двете. След това го обсъждам с когото успея да въвлека. Същото е като да садиш градина.

Akamuti by Jenny Lloyd

Разкажи ни за някой но вълнуващ продукт, над който работиш ?
Сега работя над един парфюм на основата на цветя – експериментирам със сандалово дърво, роза, жасмин и други масла. Реших да оставя консистенция като на масло – както древните Атарски парфюми, с основа сандалово дърво. Почитател съм на източната аромотерапия и обичам ароматите да ме карат да се рея към древните земи на Персите и Анатолия.

Коя е любимата ти съставка ?
Имам много любими – на първо място Розовото масло – то действа добре на много физически и емоционални състояния, освен че ухае страхотно. Обичам да работя с масло от Нероли, защото действа повдигащо. Ако едно масло притежава качествата на мекотата то това е моят избор.

Защо хората избират твоите продукти ?
Защото са добри за кожата и душата! Създадени са от 100% натурални съставки от начало до край, без никакви добавки. Във всеки продукт ние се стремим да впрегнем природните сили на дърветата, растенията и цветята. Нашите продукти са замислени с грижа за природата и хората, също така са достъпни.

Интервюто е предоставено от Amelia’s magazine
http://www.ameliasmagazine.com/earth/akamuti-natural-organic-skincare-from-wales/2010/12/01/