Блог на група експериментатори
Търсене

По един диджестив

Храносмилателната система е една от най-използваните и най-претоварените системи в организма ни.(По-заети от гастроентеролозите май са само в спешното). В тази статия ще ви разкажем за пътя, който извървява храната от устата ни до …ъъъ тоалетната. Също и на какво се дължат най-честите храносмилателни проблеми. Плюс рецепта билков тоник за по-добро храносмилане.

 

Храносмилателната система се състои от храносмилателния тракт (тръбата, която се простира по цялото протежние на тялото: започва от устата и завършва с ануса), черния дроб  и панкреаса (известен още като задстомашна жлеза). Работата на храносмилателния апарат е да обработи храната така, че да извлече полезните хранителните вещества от нея и да изхвърли непотребните.
Храносмилането всъщност започва още от устата. Зъбите ни раздробяват храната, а ензимите в слюнката започват да я разграждат. Слюнката (за едно денонощие отделяме около 1.5 л) предизвиква не само механични, но и химични промени на храната. Тя съдържа и бактерицидния ензим лизозим, който разрушава попадналите с храната бактерии.
Следващата спирка е стомахът. Това е силно киселинната среда, която смила още по-фино вече сдъвканата храна. Разграждането на протеините започва още там. С помощта на стомашни сокове като пепсина и солната киселина протеините започват да се разпадат на съставните си части – аминокиселините. Подобно на слюнката, въпросните флуиди (сокове) също имат бактерицидно действие.
След като стомахът си свърши работата, храната се изпраща към тънкото черво, което, за разлика от стомаха, има алкална среда. И така, когато киселата стомашната каша (частично смляната храна, която е напуснала стомаха) постъпи в него, черният дроб секретира жлъчни сокове, които служат като буфер за киселините, а панкреасът подпомага процеса като отделя ензими. Самото тънко черво не секретира собствени храносмилателни сокове, така че разчита само на произведените от черния дроб и панкреаса. Въпросните ензими подпомагат разграждането на мазнините и въглехидратите, така че да добият удобен за усвояване от тялото вид. Стените на тънкото черво са „облицовани” с милиони порести власинки, които абсорбират храната и хранителните вещества и ги пренасят през кръвта до черния дроб. Около 3-5 часа са нужни на храната, която напуска стомаха ни, за да се превърне в течна хранителна супа – горивото за организма. Всичко, което не може да се усвои през власинките, се отправя към дебелото черво.
Дебелото черво е последната спирка на храносмилателния път. Воднистите остатъци, които излизат от тънкото черво се придвижват бавно към дебелото, като през това време голяма част от съдържащата се в тях вода се абсорбира от стените на дебелото черво и преминава в кръвта. По този начин остатъчният материал постепенно се втърдява, докато не се образува солидна маса – и тогава настъпват „повиците на природата”.

Храносмилателни проблеми
Независимо от първопричината, повечето храносмилателни проблеми имат подобни симптоми. Разбира се, ключът към окончателното справяне с тях е откриването на основната причина. Междувременно, има доста начини за облекчаване (а понякога и премахване) на симптомите с промяна в начина на хранене.

Газове и подуване
Газовете се причиняват от няколко фактора. Най-често това става заради твърде много погълнат въздух ( от бързо хранене, пиене със сламка, дъвчене на дъвка, пушене). Другата основна причина е недовършеното смилане на някои храни. В повечето случаи става дума за специфични въглехидрати, които могат да предизвикат проблема – особено ако са рафинирани, силно термично обработени или приети в комбинация с рафинирана захар. Така те стават особено трудоемки за ензимите, които често не успяват да ги разградят напълно. Разбира се, процесът варира от човек до човек спрямо флората в организма му  – ето защо една и съща храна може да разстрои сериозно работата на червата при един, и изобщо да не се отрази на друг. Когато ненапълно смляната храна влезе в дебелото черво, „добрите” бактерии там довършват работата, при което се отделят водород, въглероден диоксид и (при около 1/3 от хората) метан.

Регулиране на движението на червата
Движението на червата става със серия от перфектно дирижирани ритмични контракции. Това се нарича перисталтика. Стените на червата са изградени от няколко пласта мускули, които се свиват на няколко етапа, при което буквално изтискват съдържанието им. Смущенията в нормалното им движение може да предизвика истинска бъркотия в тялото ни. Двете основни последствия са констипацията и диарията.
Констипацията е често срещан проблем в Западния свят. Най-общо това означава, че не ходим до тоалетната достатъчно често. Много често причината е липсата на достатъчно прием на фибри и течности. Храните с високо съдържание на фибри, като плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни абсорбират много вода, което прави меки остатъците, които трябва да се изхвърлят. Рафинираните храни като фастфууда, белият хляб, белият ориз и захарта нямат почти никакви фибри, имат нисък капацитет да задържат вода, поради което правят остатъците твърди. Всичко това илюстрира една от причините защо е толкова важно да приемаме достатъчно количество вода. Тялото ни абсорбира вода чрез червата. Ако тя е малко, то усвоява възможно най-голямо количество от нея през стената на дебелото черво и така остава съвсем малко за „омекотяване” на това, което предстои да се изхвърли.

Xm Диарията, от своя страна, е свързана с прекомерни, подобни на спазми контракции, които буквално изстрелват навън съдържанието на червата. Това най-често се дължи на развиващо се възпаление, предизвикано от бактерии, алергия към храна или автоимунен отговор. Най-рисковото при диарията е дехидратацията и изчерпването откъм хранителни вещества, тъй като храната не се задържа в храносмилателния тракт достатъчно дълго, за да се усвои.

Управление на флората в стомаха
Храносмилателната ни система е сложна еко система, в която съществува доста активен бактериален живот. Телата ни се състоят от около 100 трилиона клетки. Цели десет пъти повече бактерии населяват храносмилателния ни тракт – само видовете са между 300 и 1000! Ние имаме взаимноизгодна симбиотична връзка с чревната си флора. Тези бактерии ни помагат с редица функции, от ферментиране и разлагане на определени хранителни вещества, през регулиране на някои имунни отговори, до унищожаване на вредните бактерии. Нищо няма по-голямо влияние върху дългосрочното здраве на чревната ни флора от храната, която приемаме.

Тоник за добро храносмилане

Смесете равни части от мента, дафинов лист, семена от копър, семена от кимион и изсушен корен от женско биле. Залейте 4 ч.л. от сухата смес с 1 ч.ч. вода и оставете да ври за 10 минути.

Пит редовно, този лесен и ароматен чай може да подсили храносмилателните функции. Той регулира перисталтиката, ускорява производството на стомашни сокове, потушава евентуалните възпаления, намалява подуването и образуването на газове.
Мента – Тя е мощен храносмилателен тоник. Ментоловото масло в нея нормализира ритмичните контракции на чревната стена. Ефективна е и при костипация, и при диария, регулирайки ги в зависимост от смущението – забързана или забавена перисталтика.
Дафинов лист – Някога са й приписвали магически сили, а сега билката е известна като помощно средство при метеоризъм (газове). Помага при разпадането на прекомерните количества газове и им позволява да се реабсорбират от тялото.
Семена от копър – За тях се отнася същото, което и за дафиновия лист. Те са не само високо ефективни, но и безопасни и с деликатно действие, което ги прави много подходящи при бебешки колики.
Семена от кимион – Успокояват стомаха при газове. Имат и лек спазмолитичен ефект и облекчават болезненото подуване и коликите.
Корен от женско биле – Има мощно противовъзпалително действие. Много от храносмилателните проблеми – като синдром на раздразненото черво и колит, са свързани с течащи възпаления. Женското биле съдържа глициретинова киселина, която има действие, подобно на стероидните лекарства – намалява силата на възпалителния отговор и забележително бързо успокоява подутите повърхности.

Източници:
Pinnock, Dale. Medical Cookery. How you can benefit from naure’s edible pharmacy (2011). Constable&Robinson
http://en.wikipedia.org/wiki/Stomach
http://en.wikipedia.org/wiki/Liver
http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_750.html
http://www.hepactive.org/content/articles/general_information/structure_and_function_of_liver
http://www.belchohristov.com/15616.html

Кристина

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *