За да се нахраниш здравословно в Латвия, която все пак е република, се нуждаеш от нещо много малко и много кисело – ама ние избираме по-вкусния вариант и поемаме към единствения май в цяла Прибалтика raw ресторант
Така са живяли латвийците преди 200 години
Рига е необичайно място – почувствахме го веднага, щом захвърлихме раницата и тръгнахме наслуки към реката. Бедно и направо разхвърляно, кварталът наоколо в никакъв случай не вдъхновяваше… Но забравихме за старите блокове и запуснати къщи веднага, щом видяхме слънцето – огромно, оранжевеещо, сякаш закачено над хоризонта… Не помръдваше, макар че часът беше този на залеза. Стояхме и му се усмихвахме стеснително, а то по балтийски изведнъж отстъпи място на мрака.
Следващите дни така и не го видяхме, скрито зад облаците, и затова малкото часове на просветване използвахме за ползотворно шляене и изучаване на тукашните обичаи. Така разбрахме, че местните се гордеят от връзката си с природата – затова още на летището ви предлагат да си купите нещичко от многобройните им козметични биомарки.
Madara – единственото латвийско био, познато у нас, са навсякъде по центъра, в големите търговски центрове също. А в малките им спретнати магазинчета те очакват какви ли не чудеса без въздействието на химията.
Традиционните местни специалитети също се родеят с еко и биоидеите… Имаме предвид най-вече червените боровинки, които латвийците си пазаруват на килограм. Пък и сред основните им храни все пак е елдата, на която май казваха греча… Насипват я в големи полиетиленови торби и за няколко левчета кашата за цялото семейство е осигурена…
Много екологична и много неповторима била и цедонията – там обаче общодостъпните руски думи не достигаха, камо ли тези на английски, та трябваше сами да си доизграждаме представата що за витаминно-здравословна бомба е това… Бомбата падна всъщност накрая, като схванахме, че иде реч за явно много упорит дюлев храст, който расте на тези географски ширини и никакъв студ не може да попари (т.е. смрази ) ентусиазма му. Само не посмяхме да разочароваме самите латвийци – с новината, че и ние си имаме дюля, при това голяма, жълта и още по-здравословна.
Истинската революция в здравословното хранене обаче намираме не по пазарите, ами на една малка уличка, Сколас иела. Три стъпала надолу и сме в… най-вкусния сутерен на Рига. Нарича се Raw Garden и май напълно отговаря на наименованието си. Първо се вижда хубавия „сок бар”, отдясно пък са рафтчетата, от които може да си изберете някой биопродукт. На земята – подредени симпатичните сандъчета поникнала трева, която да отнесете и включите в хранителния си режим вкъщи… Барплотът пък беше отрупан с много крекери и още повече сладкиши. За да ви обясним например общото между соления и сладкия вкус на територията на Raw Garden, трябва пак да се върнем към червената боровинка – просто я слагат навсякъде, без значение кои вкусови рецептори иска да активира храната…
И вляво, и вдясно, от сладко и солено „надничат” червени боровинки – едно от любимите плодчета на латвийците
Вместо да надничаме любопитно в менюто, направо казахме кои сме и откъде идваме. Създаден като място за витариани, ресторантът скоро се принудил да включи в менюто си и термично обработена храна – просто това била цената на оцеляването. От собствениците разбираме още, че самата идея за суровоядство не се ползва с кой знае каква популярност на тези ширини – сигурно и затова пък с толкова любов се опитват да разпространяват принципите й. Така че всеки ден може да се отбивате и да похапвате супа и основно ястие, които са обработвани максимално на 45 градуса, канят ни те. Когато все пак отваряме менюто, ни привлича и друго. Дневното веган меню, пише там, гарантира, че няма да надвиши киселинната среда на вашия организъм над 7,3 pH. Водата пък – и тази, с която приготвят храна, и другата – в чашите, е преминала процес на обратна осмоза.
– Влезете ли в Raw Garden, виждате първо ето това…
От сок бара – след един-два „шотина” с много минерали, хлорофил и ензими, както ласкаво обяснява табелата, прескачаме и в основния салон. Един мъж току-що си е поръчал зелена авокадо супа – с още зелени неща в нея, като краставици и спанак, единствено лютият червен пипер е… червен . Иначе е празно, но и това, че навън е мрак не значи, че е повече от четири следобед…
Нори лапу ни прозвучава забавно, ама се оказва, че това си е суши с авокадо, разни други зеленчуци и сос босилек. На долния ред се мъдри: фалшиво картофено пюре. И е вярно, че в него няма и грам картофи – прави се от карфиол и кашу, украсяват го с лист зелена салата. Вкусно звучат и аспержите, които задушават с копър – използва се само кокосово масло.
Чуете ли думичката „куука”, по-добре не чакайте да ви канят пак – това е торта, ама на латвийски. В Raw Garden я предлагат със смокини и кокос или пък смесват кашу с бисквити и шоколад. Има и други десерти – бадемовото парфе не минава без много червени боровинки, а най-отдолу в менюто са упоменати и няколко палачинки, до които обаче така и не стигаме.
Последният ден пълним малката раница с елда, чай и сушени боровинки, обясняваме на една ентусиазирана рижанка, че слънцето в България залязва „чак в пет и половина”, а после вървим и десет спирки пеш, защото електронната система в тролея изхвърля нашите карти. Измисляме и песничка за цедонията – латвийския плод с най-много витамин С на света. Пеем си я и отлитаме на юг, към България – една от слънчевите страни, за които в Рига и Латвия само си мечтаят…
Малко латвийски
• Svaigas sulas – пресен сок
• Ogi kokteili – плодов коктейл
• Zupa – супа
• Leca – леща
• Gazets – газирана вода
• Darza zalumi – градински зеленчуци
• Burkano – морков
• Indijas rieksti – кашу
Специално за www.kukuriak.com: Краси, главен редактор на сп. „Усури”
Снимки: Деница Дабижева
супер, много уютно ми стана! :)