Блог на група експериментатори
Търсене

„Няма лошо да си по течението, важното е умело да управляваш лодката“

Христо Христов – El Freegano ни спечели с рап парчето си „Food N Sport“ – брилянтна апология на здравословния начин на живот в рими:

„Боб, грах, леща и любимия нахут
– свръхдоза протеин дори и за мамут
мускулите тонизирам, но не вдигам железа,
във фитнеса не ходя, на лостове вися“

30-годишният разградчанин е същият, който преди две години беше определен от PETA за най-секси вегетарианец в Европа. Пънкар, скейтър, екоактивист с либертарни идеи, свободна душа – запознайте се с неговата история.

Кога се роди парчето Food N Sport? Ти ли си негов автор?
През ноември 2012. Аз съм автор само на текста. Клипът е по моя идея – с едно приятелче решихме да заснемем няколко кадъра и от тях да си сглобя видеото. Моят компютър обаче е супер стар и зацикли, така че пратих кадрите на един луд веган, който се занимава с монтаж. Казах му как да подреди кадрите, той пусна и един ефект за картината и стана прилично любителско клипче. Забавно, апетитно  и образователно.

Като каза „луд веган“ и ни подсети да те питаме: смяташ ли, че като цяло вегетарианците, суровоядите и изобщо хората, които се хранят на по-специален режим, са по-шантави от другите?
Не е задължително, но определено се наблюдава нещо такова. Може би е заради по-силния енергиен заряд и хората пощуряват, в хубавия смисъл на думата. Като хапваш много плодове и ставаш малко като надрусан. (Смее се.) Тогава ти идват разни изблици – било то спортни, креативни и т.н. Всъщност, тази песен също се роди една вечер като прекалих с фурмите. Не можах да заспя и текстът потече сам, без да съм го мислил.

Снимката, с която Ицо спечели конкурса на PETA.
Снимката, с която Ицо спечели конкурса на PETA.

Как се запали по този начин на живот?
Всичко започна от скейта, скейтът ме свърза с хардкор пънк музиката, а тя – с веге, еко и анархо идеите. Любимите ми банди засягат темата за вег(етари)анството, правата на животните и т.н. Бях повлиян от тях и така през 2002 г спрях да ям месо. В последните три години започнах да се интересувам от здравословно хранене – преди това основен мотив беше етиката. Докато бях в Швеция живеех с едни тантра монаси и покрай тях се зарибих с гладолечение. Два пъти месечно правех гладуване за по един ден, спрях млечните. Имах едно кожно заболяване – трицветен лишей, или нещо от сорта, което в продължение на няколко години прогресивно се разрастваше. Тогава за 4-5 месеца на този режим го изцелих. След това настъпи период, в който се вманиачих по здравословния начин на живот. Само това ми беше в главата – какво ще ям, кога ще го ям, като се видя с приятели, само за това говорех…Бях изперкал. Но тази година осъзнах, че това обсебване ме ограничава и сега отпуснах каиша. Основната ми храна пак са плодовете, зеленчуците и варивата, но понякога на празници си позволявам и някоя „забранена“ храна. На Нова година ядох баница с късмети. Не беше веган, но хубави късмети ми се паднаха. Както един приятел много хубаво казва, за храната по-важно да е приготвена и изядена с любов.

Всъщност, по нашите наблюдения пънк музиката не е никак пацифистична, често е с нецензурни текстове – как точно тя те вдъхновила на еко-тематика?
Открих я в групите, които слушах тогава – Propagandhi, Good Riddance, Goldfinger. А после – като се гмурнах по-дълбоко в ъндърграунд музиката, намерих и много други банди. Оказа се че има и цяло движение в хардкор сцената, наричащо себе си straight edge, което споделяше вижданията ми – чист начин на живот, без алкохол, наркотици, контра на експлоатацията на хора, животни и природа и т.н. После от вегетарианството и травмите от скейта се появиха интересите към йога. Всъщност, повечето хора, които не са запознати с пънк културата, си мислят, че тя е само агресия. А там има много клики. Има цели дялове, които са посветени на социалните теми. Освен че изливат агресията си към опресора, много банди предлагат и алтернативи на безумната система, в която живеем. DIY (Do It Yourself) практиката е силно застъпена. Хората се събират и правят това, което искат да направят, без да чакат някоя компания да ги вземе под крилото си и да им дава пари. Сами си организират концерти, сами си записват и издават албумите. Идеята е да има взаимопомощ, подкрепа, солидарност мужду хората в тези среди. А след това да се приложат съответните принципи и в живота като цяло.

Ти как започна да правиш музика?
Всъщност, музика почти не правя. По-скоро пиша разни текстове. Между 2005-2007 издавах една DIY брошура на име “Катарзис”. Там пишех и превеждах разни текстове на социална, еко и веге тематика. После с едни приятели направихме акустична банда Black Cat Collective. А „El Freegano“ се роди през 2008 в Испания – то и името е леко поиспанчено. Тогава живеех в една еко анархистка био ферма. Там написах и първата си песен, „Earth First!”. А после, след разни други мои преживявания, дойде вдъхновението и за другите песни, те не са много – само 9. Мисля, че бях направил демо албум със 7 песни. Записвах си в нас, на компютъра.

А какво всъщност означава псевдонима ти El Freegano?

„Скейтът ме свърза с хардкор пънк музиката, а тя – с веге, еко и анархо идеите

El Freegano е испанската версия на думата freegan. Вече и на български я има, фриган. Веганите, както знаете, се отказват от консумация на животински храни и продукти, за да не допринасят за страданията на животните. Фриганите като цяло виждат нещата малко по-дълбоко. Цялата система е прогнила – и затова те решават да не участват в нея, а да действат сами, да създадат алтернативни начини на съществуване.

Ти как прилагаш тази философия на практика?
Гледам да пазарувам колкото се може по-малко, ходя да събирам храна – намирам изоставени овощни градини или плодови дървета, бера диви зеленолистни…Ето, днес си набрах коприва и малко орехи (Смее се.) Също така не купувам нови вещи като дрехи, например – използвам стари или от магазините втора употреба. Стремя се да не работя и за разни експлоататори. Като цяло много малко работен стаж имам през живота си. Малко екстремно живея. Но съм свикнал.

Разкажи ни малко повече за тази биоферма в Испания.
През 2008 г стегнах раницата и избягах от България. Поканиха ме едни приятели от Испания и животът така се завъртя, че се установих в една ферма в планината. Това е един опит за устойчив начин на живот. Мястото се намира в планината над едно малко градче. Къщата бе доста старатокът беше дефицит, тъй като се произвеждаше от няколко слънчеви панела и стигаше само за светлината и радиото. Случвало се е зимата да имаме енергийна криза и да останем на свещи. Дървата бяха основен източник на енергия – за готвене, за отопление и за главния проект на фермата – ръчен пълнозърнест хляб с кисел квас. Веднъж седмично правехме хляб и после го продавахме на наши приятели и познати, а също и на пазара на местните био производители. През другите дни работехме в градините, събирахме дърва, имахме и малко животни – три магарета, няколко кокошки…През свободното време четяхме книги, разхождахме се в планината, аз слизах долу в града да карам скейт…Там мои приятели бяха окупирали една изоставена къща и я бяха превърнали в социален център – имаше библиотека, безплатен интернет, организираха видео прожекции, концерти, лекции, дискусии и т.н. Имаше и една „пиратска радио станция“ – правеха най-различни предавания със социална насоченост и се говореха неща, които винаги се цензурират по масмедиите. Много хубаво изживяване беше за мен. Хората от градчето бяха доста активни в най-различни области. Имаше най-различни колективи и проекти като нашия във фермата, социалния център, радиото, самба бенд, един комунален ресторант, където се организираха също разни вечери, пазара на местни био производители и т.н.

„Веднъж седмично месехме хляб с кисел квас“

Звучи малко като хипи комуните от 60-те?
Може и така да звучи, но не бяхме никак хипи. Имаше различни хора – някои пънкари, други професори и учители в университета, трети фермери, четвърти музиканти и т.н. Един прекрасен букет от най-различни цветя.

„Продавахме хляба на приятели и на пазара за местни био производители.“

Как се казваше това градче?
Алкой. Но и в други градове има подобни проекти, дори по-големи. Има много хора с такива либертарни идеи. На хората там им е генетично заложено. От испанската революция огънят в сърцата им още гори.

Ти самият работиш ли нещо в момента? Как си изкарваш парите?
Не работя, занимавам се с разни мои проекти. Успявам да изкарам някой лев чрез един проект, който започнах преди 2 години. Водя практики, укрепващи тялото и духа – комбинация от асани, фитнес, практики за релаксация,  концентрация, очистителни процедури, промотиране на здравословно хранене и т.н. Не  е нещо официално. Събрали сме се един приятен колектив от хора, споделям с тях каквото знам и мога. Проектът се издържа от дарения.

Беше определен за най-секси вегетарианец в Европа в конкурса на PETA през 2011-а. Знаем, че не си участвал за това, но ни е любопитно: каква беше наградата?
Получих един кашон с размерите на пералня. Вътре имаше една голяма завивка имитация на кожух плюс три големи възглавници, от много пухкава материя, 6 бутилки био вино, които подарих на приятели и на семейството, защото не пия. Имаше и веган козметика, която също подарих на приятели, защото не ползвам. А също и една блуза с качулка, на която пише „I am too sexy to be cruel to animals“.

Как реши да участваш в конкурса?
Получавам разни новини от PETA на пощата си – видях този любителски фотоконкурс и реших да пратя една готина снимка. То пък какво стана – после по вестници, телевизии … атракция голяма. А дори и не съм толкова секси, колкото изглеждам на снимката. (Смее се.)

А тя от някой поход ли е?
Не – тогава бях за един месец в планината близо до Желен, помагах за приготовленията за LILI Fest (Low impact living initiatives). Той се проведе есента на 2009-а или 2010-а. Организира го една много яка лелка на име Cat, която основа българския клон на международна мрежа от био ферми. Идеята е следната: фермите приемат доброволци, които да помагат с работата и да се учат на фермерство, а в замяна получават храна и спане. Имаше различни презентации и кръжоци за земеделие, еко строителство и т.н.

Вашите какво мислят за всичко това, подкрепят ли те – имам предвид не само за конкурса, а и за песните, начина на живот?
Луда работа, но вече май свикнаха. Майка ми винаги ме е подкрепяла, а баща ми първо мислеше, че съм сектант. Ами то аз съм си сектант – но  моята секта е от хубавите. Без бог, без господар.

Вярващ ли си?
Не. Духовен, но не религиозен.

Какво мислиш за това, че големите корпорации се възползват от това, че здравословният начин на живот е „модерен“, за да пробутват „псевдоздравословни“ продукти – уж пълнозърнести бисквити, крем за лице с годжи бери, маргарин, обогатен с омега 3…?
Освен тези псевдопродукти, има нещо друго, което не харесвам – „зеленият капитализъм“ – капитализмът,  който е видял, че може да извлече още пари, като се внедри в еко-средите. Компании, които довчера експлоатираха хората, животните и земята, сега уж станали добри – вегански бургери в „Макдоналдс“, еко-горива в „Shell“…Никакъв съпорт за такива гадове. Силно съм за подкрепа на местни био производители. Другото, което пак е в тази тема – голямата мания в момента е надписът  „био“. Разни суперхрани и глупости, всичко е толкова скъпо и елитистко. Здравословното хранене само за богатите ли е? Суперхраните не са в опаковки, суперхраните са плодовете и зеленчуците. Евала на магазините за био и здравословни храни затова, че са се впуснали в една такава благородна кауза. Наистина подкрепям техния стремеж и ги разбирам, че ако не продават всичките тези „специални“ храни, няма да могат да оцелеят на пазара…

А кои според теб са тези храни, които са „специални“ наужким?

Ицо води практики, укрепващи тялото и духа - комбинация от асани, фитнес, релаксация,  концентрация и очистителни процедури.  Проектът му се издържа от дарения.
Ицо води практики, укрепващи тялото и духа – комбинация от асани, фитнес, релаксация, концентрация и очистителни процедури. Проектът му се издържа от дарения.

Аз лично съм на мнение, че най-доброто за човека са целите, пресни и узрели растителни храни. А в магазините започнаха да продават разни специални масла, прахчета, водорасли на супер високи цени и т.н. Какаовите зърна са типичният пример за измислени супер храни – голяма рекламна кампания, а всъщност това е наркотичен стимулант, съдържащ теобромин и кофеин.

Коя е твоята лична суперхрана тогава?
Суперхраните за мен са плодовете.

А според теб не се ли бият тези две тенденции – към йога, медитация и пр. успокояващи практики, и цялото това дигитализиране, компютризиране на света, забързаният начин на живот
Може и така да се каже. Светът се променя с доста бързи темпове и като цяло сегашният начин на живот започва много силно да се отдалечава от естествения природосъобразен начин, за който сме пригодени да съществуваме. Технологията, комфортът и удобствата са големи изкушения за съвременния човек. Трудно ще накараш някой да отиде на село и да копа здраво, за да си изкара прехраната. Преди бях контра на всичко, все блъсках срещу течението, но така човек само се изтощава и доникъде не стига. Затова е по добре да се пуснеш по течението, но да управляваш умело лодката.

Хората от този „свят“ обикновено вярват,  че трябва да са спонтанни, импулсивни и свободни. За да се хранят по този начин обаче са необходими доста подготовка и планове.
Вярно е. Това, че все трябва да планирам, преди ми тежеше. Планираното бъдеще е като миналото: няма нищо ново. Живееш по план, следваш режим – да, помага ти физически да си във супер форма, но това е скопяващо за духа. Нужни са изненади и нови неочаквани преживявания. Хубаво е да се пуснем по потока.

„Преди бях контра на всичко, все блъсках срещу течението, но така човек само се изтощава и доникъде не стига.“

Как успяваш да се „пуснеш по потока“ и да следваш специалния ти режим на хранене?
Плодовете са спасението. Където и да си в града, все ще намериш пазар или щанд „Плод и зеленчук“. Купуваш си 1 кило плодове и си се наял прилично – без да си планирал, без предварителни приготвления, бързо и лесно. Ако пък си като мен – караш колело, виждаш ябълките, отиваш и береш, после някой орех – и играта е готова. Съвсем спонтанно, красиво и вкусно.

Интервю на Кристина

11 Comments

  1. песента е доста тъпичка иначе евала за философията

  2. Вдъхнови ме това интервю. Благодаря за което.

  3. Браво, напълни ми душата! Все едно аз го казвам- и за измислените и свръх скъпи прахчета и суперхрани, за системата, за хората…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *