– Да започнем от ресторант „Живита” – как ви се струва, може ли човек, който няма представа от вашата система, да се окаже запленен от тази храна?
– Това е голямото предизвикателство, защото обикновено хората се плашат от думата диета. И може би с основание, защото по определение диета е хранене на болния човек, здравият няма нужда от диета. Всъщност, това е моето послание към всеки пациент – от един момент нататък да не бъде на диета. Защото той няма да е вечният болник, абониран за лекаря, а здрав човек – аз съм нещо като временна патерица, добра или малко по-лоша, която той трябва да захвърли. В древен Китай, знаете, се е плащало на лекаря, когато човек е здрав, а разболее ли се – спирал да плаща. В този смисъл една диета, докато човек е в лечебен процес – да, тя трябва да е здравословна. Но от друга страна, трябва да е вкусна, да е атрактивна. Без този елемент не можем да постигнем първата част – не може една храна да е здравословна, ако тя се приема с отвращение. Тя трябва да се приема с радост и любов. В края на краищата, желанието към храната е част от любовта, едно от лицата й. Затова трябва с радост и удоволствие да я приемаме. Храната обединява хората, всеки религиозен ритуал обикновено включва консумация на нещо – така е в езичеството, така е и в християнството. Така че храната е и емоционален момент. Без тази радост и удоволствие не може да се постигне лечебен ефект.
Едно от предизвикателствата на това място за здравословно хранене „Живита” е именно това – да може да се покаже, че здравословната кухня може да е вкусна. Това се постига с много умения – може би не сме го постигнали още, но всеки човек е в процес на развитие, ние сме човеци на път и се развиваме. Скоро ще излязат и две книги на мои сътрудници с много рецепти в тази област…
– Проверени от вас…
– Да, да – те спазват тези принципи. Единият е Владимир Мутаров, другият – Савина Симеонова. И двамата са минали свой личен път. Запознахме се като пациенти – и аз бях пациент, и те, срещнахме се при легендарната Лидия Ковачева, тя ни обедини и ни даде началото, после всеки тръгна по някакъв път. Чрез тези книги хората ще разполагат с една съвсем практическа методика по кулинария, така че храната да бъде вкусна.
– Как би гледало обществото ни на Лидия Ковачева, ако тя живееше в наши дни?
– Пак ще се върна на това, че сме хора в развитие. Няма да е коректно, ако изключим нещата от конкретен контекст. Тя живееше малко преди промените и след тях. Имала е дълъг път, включително на борба, дори за това да си издаде книгата. На практика първо се е разпространявала нелегално. Приемаше хора на добра воля, защото беше постигнала нещо, спасило живота й – тествала го е върху себе си, развивала го е с близките си… Тя казваше, че е художник по професия, но принудително е станала един вечен студент по медицина. Когато била болна, търсела лекар в областта на натуралната хигиена, но се оказва, че такъв няма – три месеца преди определената й от лекарите смърт започва да чете литература на руски и английски. Чудото става, по литература успява да се излекува. Развива една своя омекотена система и оттам-нататък предлага на лекарите да приемат нещо, което дава ефект. Неподозирано за другите хора, ефектът му е чудотворен – всъщност, това е най-простото чудо на природата. То става с всеки от нас. Чудо е как се ражда човек, не е чудо, че може да възстановява по естествен път собствените си тъкани. Теоретично, създаването на нов човек би било по-трудно, отколкото репарация на собственото тяло. Няма чудо, природата е самолечебна структура, тя е авторегулативна екосистема и се самолекува. Това ако не е разбрал един лекар, значи нищо не е разбрал! В този смисъл Лидия Ковачева живееше в своето време – нейното желание беше лекарите да поемат този път напред. Тя казваше, че това е успяла да направи, след нея са лекарите… Странното е, че малко от тях се заинтересуваха. Мнозина минаха при нея като пациенти. И на мен самия ми трябваше време, за да го приема – ние, лекарите сме скептици, тренирани сме в съвсем различна парадигма, в един фрагментарен модел, неекологичен, твърде механистичен – може би модел от XVII в. Модел твърде аналитичен – той не е лош, но липсва половината от цялото. Липсва холистичен подход.
Лидия Ковачева даде нещо като старт – щафета, която трябваше някой да поеме и някои лекари наистина я поеха. Тя не е само остров изолиран – в света има много автори, които са работили в тази посока. Първо, самата тя е чела други автори, които й помагат да оздравее от нещо, което е нелечимо според медицината – тежко напреднала туберколоза с медикаментозно усложнение цироза на черния дроб, разрушен организъм като цяло. Но чудото става…
Различни системи в света работят по този начин, обединява ги тази есенция, че организмът е съвършена самолечебна авторегулативна система. Просто казано, ние сме природа. Природата е около нас – хубавите цветя, светлината на слънцето. Но и ние сме природа, не сме отделна част от нея. Това не е абстрактно послание, а съвсем конкретно. Болен ли е организмът, той се самовъзстановява. У нас тече непрекъснат процес, едно динамично равновесие – всяка секунда милион клетки умират, други се раждат. Винаги го има това динамично равновесие. Трябва да сме в добър баланс, за да живеем щастливо или както Петър Димков е казал, да живеем щастливо своя век. Да имаме не години живот, а живот в годините…
Лидия Ковачева даде тласък, на мен лично ми даде живот. Може би досега щях да бъда съвсем конвенционален лекар, който сам пие шепи лекарства – така живеех и преди. Това е абсурден модел, не може да лекуваш другите, след като не си способен да излекуваш себе си. Това обаче е стандартен модел – лекарите пият лекарства не по-малко от пациентите си, даже живеят по статистика по-малко от средностатистическия човек. Като се оплаче някой, и лекарят му казва: „Абе, остави, и аз съм така…”
Има алтернатива, тя действа просто и силно. Това ще е големият бум в медицината. Учението за натуралната хигиена в Щатите от Херберт Шелдън, автор като Пол Брег, руски автор като Юрий Николаев и редица други… Големият бум ще е в това, че човек ще осъзнае, че не може да интервенира в природата на парче – това е моделът на медицината да лекува симптоматично. Всъщност дори сипмтом на малкия пръст може да е симптом на цялото тяло. Най-малкото, една кръв циркулира в цялото тяло. Това е екосистема, буквално като едно море. Ние сме море! Флората и фауната са нашите органи, кръвта е водата… Ако замърсим водата, цялата флора страда. Мексиканският залив е замърсен и няма биологичен вид, който да е щастлив от това… Боледува цялото! По същия начин едно възпаление на малкия пръст не може да бъде излекувано без цялото. Да, може да бъде потушено за момента – това е все едно морето да изхвърли на брега боклук, а ние да го върнем в него обратно… Лекуваме ли възпалението на пръста с антибиотик, то ще избие другаде. Тогава отиваш при кардиолог, при невролог и започва театъра на абсурда.
– Вие препоръчвате на пациентите си първо да погледнат някои книги преди да дойдат на преглед… Идват ли наистина подготвени?
– Не винаги за съжаление. Много пъти идват неподготвени – вчера бях в Пловдив, моята почивка през уикенда беше да работя там вместо тук (в офиса на център Санитас в София, б.р.). Когато пациенти са били на мои лекции, нещата вървят от първата среща много гладко и конструктивно. Иначе просто основната енергия отива човек да схване този основен холистичен принцип.
– Съпротивляват ли му се?
– За да дойде човек, е мотивиран донякъде, но като е незапознат, комуникацията ни е много трудна. За мен е крайно неудовлетворително, ако този човек си тръгне, без да е схванал… И моята енергия е отишла на вятъра. Затова много пъти ми трябва един час, правя цял спектакъл, давам си душата, за да схване този човек, да усети енергията. Всъщност, да усети себе си. Ние сме природа! Подсещам го как да усети собствените си инстинкти, чувства, както ги усеща едно животно. Както реагира едно дете – нещо, което сме забравили… Усетили го като енергия, другото си върви. Няма нужда да мислим как да си лекуваме сърцето или движим червото. Това са автоматични процеси. Системата е авторегулативна, имаме перфектен компютър в себе си с всички програми за авторепарация. Организмът си пуска тези програми, усети ли дисбаланс, и се самовъзстановява. Не бива да му пречим, той си ги пуска сам. Никой лекар не лекува нищо, това е абсурд и древните са го знаели. Лекарят се грижи, а природата лекува! Лекарят е малко по-добър учител, той трябва да подсети човека за него самия, за да се постави в този процес на авторегулация. Да се овладее и да няма повече нужда от лекар. Това не е трудно, трудното е, че сме откъснати от себе си, тоест от природата. Казано на шега, имате си компютър, имате си програмите – пуснете си ги и си живейте живота. Това е моето послание, аз не правя нищо, просто подсещам хората за това, което имат в себе си като ресурс. Никой отвън не може да ви даде здраве! Отвън можем да подадем ръка, но не можем да излекуваме. Това е подвеждане, коварна лъжа, ако кажа на някой: „Аз мога да те излекувам!” Дори да кажа на някой, че това са най-хубавите билки и добавки – това за крака, това за глава, пак е фрагментарен модел. Поне не вреди, но и добавките са илюзия за лечение. Те не лекуват! Не се ли постави човек в естествения си контекст, в неговата си среда, не може да се излекува. Само той може да осигури хармония на общата екосистема. Това значи най-вече храната на първо място, защото тя прави тялото субстанциално. Енергия и материя е едно и също нещо, знаем го от физиката още като ученици. Промениш ли материята, променяш и енергията. И при индусите, и при китайската медицина е едно и също. С нищо друго не можем да променим себе си така фундаментално, както с храната! Самата база, самата субстанция на живота се променя във всяка клетка. Просто казано, сменим ли храната, сменяме тялото. Нужен ни е технологичен период обаче, не става с магическа пръчка. Така и едно дете не може да порасне автоматично – нужно е търпение.
– Смятате ли, че сега се създават нови митологеми в храненето с тази вълна в използването на хранителни добавки, с навлизането на суровоядство, популяризирането на суперхраните…
– Всеки казва част от истината. Няма погрешна теория. Абсолютизирането е измъкване на една част от цялото, когато го обявяваме само него за вярно… Аз лично съм много доволен от тази вълна, да кажем от един Дейвид Улф. Една голяма част от истината казват тези хора! Аз лично не използвам добавки – използвам в допълнение храни, в частност суперхрани. Това значи храна, която в малко дава много. Дава много широк спектър от есенциални нутриенти, които ги няма в хот дога, в пицата. Допълнем ли тези храни, допълваме нашия пъзел по пътя към здравето. Добавката е теоретично с ранг на лекарство, може би безвредно, но не можем да дадем част от цялото и то да заработи. В този смисъл то е вредно. Суперхраните са нещо прекрасно! Много хора казват, че почвите са бедни, макар че това е нещо преекспонирано. За България това е под въпрос. Ако растенията бяха толкова много поразени от дефицити, нямаше да ги има. Те самите подават много фини сигнали. Прави петна например, ако липсва азот, магнезий… Добрата новина е, че въпреки конвенционалното земеделие, плодовете и зеленчуците стават! Ако наистина има толкова дефицити, нека ги допълним с храни, с цялостни биологични системи, не с добавки. Изолатът противоречи на логиката на природата. Например желязо на хапчета – то е тежък метал, уврежда тялото, трупа се в черния дроб, в бъбреците. Но желязото в един продукт, в ядките, в копривата действа по съвсем различен начин, там е свързано с хиляди други неща. Не с десет, не с двайсет, свързано е с всичко. Ето примера с Япония – започва да се регистрира радиоактивно замърсяване на хиляди километри. Всяко нещо е свързано с абсолютно всичко. Едно лекарство трябва да е храна, не може да е изолат, не може да екстракт. Няма чудотворна добавка, това е една илюзия, това препраща човек в магичното. Но трябва човек да разбере, че старите симптоми се връщат, когато се върне старата система. Трябва да не сме в противоречие на себе си, да променим нещо – да станем себе си, да станем природа. Колкото и да е странно, но ние сме идентични, имаме една и съща биохимия. Ние сме хора.
– Това означава ли, че тази система трябва да се прилага още от раждането на човека?
– Това е късно! Самите родители би трябвало да я прилагат. Важи как е формирано семейството. Това, което ще се прояви като симптоми, зависи най-вече от ранното детство. Ако има нездравословен архетип, той се предава от поколение в поколение. Дори нездравословното готвене е наследственост. Момичето ще готви като майка си и в един момент някой ще й каже: „Да, това е наследствено заболяване…” Но това е социална наследственост. Така че за пеленачето е важно възпитанието на родителите му – там трябва да се работи много. Оттам нататък, как ще се храни тази майка, за да роди здраво бебе. Всяка майка би трябвало да кърми. Това е нещо много силно! Скандално е, когато идва при мен жена, родила преди два-три месеца, и казва, че не кърми. Може би на десет жени една кърми… Няма животно млекопитаещо, което да няма мляко – може да е мишка, може да е тигър, но има кърма. Инстинктът на природата е толкова силен! Може майката да страда от нещо, да е недохранена, но има кърма. При обсадата на Ленинград са били жените нездравословно недохранени, а са си кърмели децата – и те не са били недохранени. Обикновено това е проблем на възпитание, проблем на консултанта. Битуват много остарели парадигми, неща, които довеждат до спиране на кърмата. Самата Световна здравна организация препоръчва до 6-ия месец детето да приема само кърма, без нищо друго. Това е храната ни като бебе в перфектен вид. Природата не дава на парче. Милиони години животинският свят и човекът се е развивал без добавки. Ако бяха необходими, нямаше да има животни, нямаше да има хора.
– Има ли рискове за хората, за които традиционно се смята, че живеят здравословно, например вегетарианци?
– Абсолютно! От практиката си ще кажа, че много пъти вегетарианците идват в по-лошо здраве от месоядците и другите самодоволно и иронично им се усмихват… Има го този момент. Това, което практикувам, освен едно прочистване и захранване, е един стил на хранене, който да гарантира този баланс. Трябва да се храним с храна за човек, не за тигър или лъв. Не трябва да се храним с неща, които са празни, трябва да се минимализира изкуствената намеса. Много вегетарианци например се хранят с много зехтин, много пълнозърнести хлебчета и така нататък. Ако няма добър баланс, развиват анемия. Идват с нарушен липиден статус, висок лош холестерол… Ако няма добър баланс, вегетарианството води до дефицити и увреждания. Но с един добър баланс всичко това се регулира. Особено за вегани трябва да се направи много добър баланс. Много често се среща недостатък на растителни белтъчини – без белтък не можем да живеем! Започва атрофия на всички органи…
– Каква трябва да е храната ни през лятото?
– Това, което е сезонно, най-вече. Разбира се, много плодове и зеленчуци. Например ядките – трябва да присъстват и лятото. Нека преобладават суровите храни. Ако човек не е веган, бих предложил суровия яйчен жълтък. Това предлагам настойчиво на пациентите си – трябва обаче да е суров. Целият фин комплекс се нарушава, когато е обработен… Можем да включим суперхрани като спирулина. Една бирена мая също е суперхрана, растителният белтък е с 50% повече, отколкото в месото. В спирулината пък е поне два пъти повече… Когато стане дума за белтъчини, повечето хора ще ви кажат, че трябва да ядете месо. Те забравят, че има растителни белтъчини, които са пълноценни… Пълноценен белтък по определение е този, който има осемте незаменими аминокиселини, за децата те са девет. Когато смесим зърнена с бобена култура, получаваме този пъзел. Така че растителният белтък е пълноценен!
– Дайте ни пример със себе си, какъв ви е режимът?
– За съжаление, режимът ми е не винаги здравословен, пък аз трябва да съм еталон… Липсва ми движението поради различни причини. Обикновено сутрин всеки човек иска нещо свежо – да кажем плод или фреш. Може да се изтиска портокал, грейпфрут, да разбием ягоди, може и киви. После зеленчуков сок, аз предпочитам морков, може да е микс със суров картоф. Това е алкализираща храна. Нека кажем, че конвенционалните храни ни вкисляват, стресът ни вкислява… Тази киселина бавно ни разяжда. Хората се нуждаят от алкални храни, а това са суровите растителни храни. Всеки трябва да усети и към какво има желание, това зависи от нас. Дори едно кафе няма да ни навреди – в края на краищата то е билкова отвара. Аз специално съм фен и на сладките неща, което може би не е най-доброто. Има по-интегрални алтернативи, например тези домашни бонбони, които се предлагат и в „Живита” – от смлени ядки, биокакао, канела, ванилия… Може да включим и суперхрани като мака и спирулина. Не трябва да сме фанатични, че трябва да изядем едно или друго, трябва да го правим с любов, с желание… Параметрите са много широки, има го и моментът, че много пъти сме подведени с фалшив апетит. Казва се, че има две лобита, които ни зарибяват от най-ранно детство – сладко и солено. Едно дете, свикнало само на захарни бонбони, шоколади, не може да яде плод, той не е сладък за него и е като един наркоман на хероин… В този смисъл има деца, които не могат да ядат нищо друго, освен пица и пържени филийки! Но то е възпитано да е такова, тук идва отговорността на родителите… Много пъти сме подведени от този фалшив апетит, така ни се струва например нещо безвкусно. Ако сме свикнали само на чипс, на солети, не можем да ядем без сол – според мен това е по-голям проблем от захарта. Солта е наркотик, тя активира рецептори на езика, в мозъка и човек яде поне два пъти повече, отколкото е необходимо. Тествайте сами, ако една храна е безсолна за вас, значи не сте гладни. Раздразваме апетита си и ядем изкуствено много. Така е и с натриевият глутамат, той се продава съвсем легално, съдържа се във всички готови миксове, а е легален наркотик, дразни центърът на апетита и ядем с пъти повече. Може да е само вода и сол, но има ли натриев глутамат, ни се струва вкусно! Така е и с маргарина…
– Само домашно приготвена храна ли ядете вие лично?
– Предпочитам, това беше идеята и да стартира „Живита”. Но повтарям, че не съм фанатичен. Докато си приготвиш нещо, ти минава апетитът, затова е по-добре да седнеш някъде. Но навсякъде предлагат храна със сол, която е с термично обработена мазнина. Малко автори обръщат внимание на това – а тази мазнина променя всичко в тялото. Дори най-фантастичният зехтин се превръща в страшна отрова. Това изглежда дребно, но е фундаментално. Тя е част от цялото, а това е много груба намеса. В храната, която се опитваме да предложим, няма такива мазнини – няма олио, няма зехтин, и за много хора това е странно. Има например маслина, което звучи странно, екстравагантно, снобско… Да измъкнеш най-калоричния нутриент – мазнините, от които 1 г дава 9 калории… Мазнината е гъста, представете си я как се влива… досущ както в една река изсипваме петрол, рибите не могат да дишат, задушават се… Същото става с кръвта ни. След час вените се надуват, вдига се кръвното, кръвните клетки като риби почват да се задушават, не могат да плуват… Организмът го преодолява, но с годините това изтощава тялото. Звучи странно, но е добре мазнините да са в контекста на храната. Нищо общо няма, ако тази мазнина е в ядките, които са смлени и направени на фантастичен дресинг. Например авокадото, маслината… самият мазен продукт. Защо да е слънчогледово олио, а не слънчогледови ядки на дресинг – с чили, с гъби… Въпросът е мазнината да е в контекста на целия продукт, там ще има най-малкото емулгатор, той няма да позволи на мазнината да се отделя на капчици. Млякото например има много силен емулгатор, за да не изплува тя отгоре, природата така го е направила, то е много мобилно. Много автори изтъкват ензимния фактор в смляната ядка – там има ензим, има прана. В шишето със зехтин духът е излетял, няма го… И организмът трябва да полага много сили, за да се справи с това!
Интервю на Краси за юлския брой на списание Усури
Няма коментари