Изследване в Щатите показва, че 70% от момичетата във висшите училища казват, че се чувстват зле заради външният си вид, след като са чели „женски списания“.
Jean Kilbourne, Deadly Persuasion 1999)
Според последните модни тенденции в ноктопластиката, клиентите в нарастващия брой салони за маникюр са изложени на токсични коктейл, а маникюристките прекарват часове в работна среда с почти никаква вентилация или защита.
(Occupational Airways, Vol.3, No.2, August 1997)
Настоящето законодателство не регулира количеството и комбинациите на ароматните химикали използвани в козметиката. Според козметичната индустрия обичайната козметика съдържа между 50 и 100 аромата.
(‘Ethical Consumer’, June/July 1997)
Младите жени са особено уязвими, заради медийното облъчване, непостижимите идеали и проблемите с храната.
(Stice et al, 1994)
Проучване в Щатите, изследвайки съдържанието на седем модни списания намира, че във всеки тираж голям процент от страниците са посветени на външният вид.
(About face website – www.about-face.org)
Жените могат да използват до 20 различни продукта, като част от тяхната дневно рутинна процедура за разкрасяване.
(WEN ‘Ending the cosmetics cover up’ workshop, 2002; one woman recorded using 26 products as part of her morning routine.)
На семинра на WEN става ясно, че 80% от момчетата между 9 и 14 години използват дезодорант всеки ден, гел за коса е тяхният любим козметичен продукт, а парфюмът е любим продукт на момичетата.
(WEN Wales, Ecofun survey results, June 2002).
93% от жени в UK използват козметика във такива форми и размери, които ги правят едни от най-големите потебители в Европа.
(Key Note Report – Cosmetics & Fragrances – A Market Sector Overview 10th Edition, 1994; Ed. By Eleanor Hughes)
Проучвания показват, че при тези, които работят 10 или повече години като фризьори, риска от развитие на рак на пикочния мехур е 5 пъти по-голям от този при другите хора.
(Key Note Report – Cosmetics & Fragrances – A Market Sector Overview 10th Edition, 1994; Ed. By Eleanor Hughes)
Лака за нокти и лакочистителите в основата си са смес от токсични химикали. Много от разтворителите и веществата използвани в лаковете като толуол, ацетон, форлмалдехид и особено фталати по настоящем са рискови репродуктивни токсиканти и е открито, че уврежат здравето, и са причина за астма.
(Ng, T. et al. ‘Risk of spontaneous abortion in workers exposed to toluene’, British Journal of Industrial Medicine 49: 804-808 (1992);Occupational Airways, Vol.3, No.2, August 1997)
Децата са по-чувствителни към аромати и могат да развият алергични реакции лесно.
(Percutaneous Absorption; Drugs – Cosmetics – Mechanisms – Modelling’ 3rd Edition Eds. Robert L. Bronaugh and Howard I. Maibach Pub. Marcel Dekker Inc., New York, US (1999))
Кожата е най-големия орган. Външният й пласт е съставен от около 15 слоя от плоски, мъртви клетки и в него проникват лесно някои масла и алкохоли, които често се използват в продукти за кожата,за да задържат активни съставки в по-дълбоките й слоеве.
(The Chemistry and Manufacture of Cosmetics’; Vol. 1, Basic Science ed. Mitchell L. Schlossman pub. Allured Publishing Corporation, 2000) (Percutaneous Absorption; Drugs – Cosmetics – Mechanisms – Modelling’
3rd Edition Eds. Robert L. Bronaugh and Howard I. Maibach Pub. Marcel Dekker Inc., New York, US (1999).
Това означачава, че по-голяма част от химикалите, които са в козметичните продукти проникват през кожата.
Съставките
Парабени. Парабените са открити са меката тъкна на гърдите и макар, че не могат окончателно да се свържат с рака на гърдата някои изследвания показват, че влият на тялото като имитират естрогена (хормон свързан с оволацията и сексуланото поведение при жените).
(Byford, J.R., Shaw, L.E., Drew, M.G.B., Pope, G.S., Sauer, M.J., Darbre, P.D., ‘Oestrogenic activity of parabens in MCF7 human breast cancer cells’; J. Steroid Biochem. Mol. Biol. 80: 49-60 (2002)Darbre, P.D., Byford, J.R., Shaw, L.E.,
Horton, R.A., Pope, G.S., Sauer, M.J., ‘Oestrogenic activity of isobutylparaben in vitro and in vivo’; J. Appl. Toxicol. 22: 219-226 (2002)Darbre, P.D., Byford, J.R., Shaw, L.E., Hall, S., Coldham, N.G., Pope, G.S., Sauer, M.J.,
‘Oestrogenic activity of benzylparaben’; J. Appl. Toxicol. 23: 43-51 (2003)Darbre, P.D., ‘Underarm Cosmetics and Breast Cancer’; J. Appl. Toxicol., 23:89-95 (2003)Routledge, E.J., J. Parker, J. Odum, J. Ashby, J.P. Sumpter, ‘Some alkyl hydroxy benzoate preservatives (parabens) are estrogenic’; Toxicol. Appl. Pharmacol., 153:12-19 (1998).
В случайн изледване, WEN намира консерванти за които се смята че имитират женския хормон естроген в 57% от продуктите – това е особено неблагоприятно за жени, тъй като заради повишеното излагане на естроген нараства и риска от рак на гърдата.
(WEN research)
Пропил парабена е с доказано неблагоприятно въздействие върху мъжките репродуктивни функции; а „дневния му прием“ (по настоящем разрешено от европейския закон), намалява дневното производство на сперматозоиди.
(Oishi, S., ‘Effects of propyl paraben on reproductive system’; Food and Chemical Toxicology, 40: 1807-1813 (2002))
Триклозан (Triclosan) – използван в пастите за зъби, сапуните, почистващи препарати, душ-гелове, интимни гелове. Шведски прочувания публикувани през 2002 г откирват високи нива на триклозан в 60% от пробите на кърма.
(Adolfsson-Erici, M., Pettersson, M., Parkkonen, J., Sturve, J. ‘Triclosan, a commonly used bactericide found in human milk and in the aquatic environment in Sweden’; Chemosphere 46: 1485-1489 (2002)
От гледна точка на околната среда, триклозана също е проблем и може да се конвентира в диоксин (свързан с рака) когато е изложен на слънчева светлина във вода.
(Latch, D.E., Packer, J.L., Arnold, W.A., McNeill, K., ‘Photochemical conversion of triclosan to 2,8-dichlorodibenzo-p-diioxin in aqueous solution’; Journal of Photochemistry and Photobiology A: Chemistry, 158: 63-66
(2003))
Фталати
Проучване на WEN – Шведска асоциация за здраве, което се казва „Красива заплаха“, намира
фталати в близо в 80 % от тестваните продукти. На никои от тях няма думата фталати изписана на опаковката.
(Pretty Nasty – Phthalates in European Cosmetic Products; 2002)
През януари 2003 г. за изменение на Директива на ЕО козметика бе одобрена забрана на химични вещества и препарати, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията при употреба им в козметични продукти. Две от фталати – DEHP и DBP – са класифицирани в клас 2 съединения, токсични за репродукцията. По действащото законодателство, производителите не трябва да се посочи дали фталати присъстват в техните аромати, или не.
(The Rules Governing Cosmetic Products in the European Union: Volume 1, Cosmetics Legislation; European Commission, 1999 Edition with February 2003 update (Directive 2003/15/EC); Directive 76/768/EEC)
(Consolidated List of C/M/R Substances (classified as Category 1 or 2 carcinogens, mutagens or toxic to reproduction) Relating to points 29, 30 and 31 of Annex I of Directive 76/769/EEC; http://europa.eu.int/comm/enterprise/chemicals/legislation/markrestr/cmrlist.pdf)
Health Care Without Harm; www.noharm.org/europe
източник:
WEN
Няма коментари