Озовахме се там след един доста неуспешен опит за плаж край Банско. Така и така бяхме наблизо, решихме да проверим що е то био-хотел и има ли той почва у нас. Полутахме се малко сред табелите по пътя и най-накрая открихме черния път, който трябваше да ни изведе в „Моравско село“. Всъщност, и „черен“, и „път“ са доста пресилени етикети за тази лъкатушеща между гъстите дървеса пътечка. Тя е точно това, по което си представяте, че Хензел и Гретел са хвърляли трошички, камъчета и прочие подръчни материали, за да може после благополучно да се приберат у дома. И така, ако продължим в стилистиката на братя Грим, накрая дружината ни се озова пред био-варианта на къщичката. Вместо вещица ни посрещна една много мила сервитьорка с леко щръкнали уши и вече бяхме сигурни, че нямаме нищо против да останем.
А сега да ви разкажем за обстановката. Първото, което видяхме, след като прекрачихме прага на механата, беше странния полилей с висящи листчета от него. Впоследствие се оказа, че това са любовни послания на над 100 различни езика. Точно след тях се намира вратата, която извежда към задния двор – а това място може да послужи за илюстрация към есе на тема „идилия“. На първата маса са струпани боички, пастели, бои и целия останал арсенал за един приличен час по рисуване. Следва една полянка, на която са разпръснати дървени пейки и маси, отдясно има кладенче, по което се вие зеленина, а отляво се носи ромонът на миниатюрно водопадче. Зад оградата има импровизиран пясъчник с пързалка и две люлки, а зад тях се шири ливада, пригодена за футбол на малки вратички. Впрочем, ако отворите сайта на „Моравско село“, ще чуете горе-долу същия звуков фон, който и ако сте там – шум от бликащо изворче, песни на птички и тук-таме измучаване на някоя крава.
Въпреки че вечерта беше доста хладна, се пльоснахме на единствената свободна маса на полянката, където точно до нас стоеше огромна пума от жълто-кафяв плюш, периодично нападана от децата, които щъкаха наоколо. В менюто не изобилстваше от постни неща, но за сметка на това ни увериха, че всичко е домашно (прясно доставено от био фермата им) и даже се съгласиха да ни спретнат един изцяло постен миш-маш. Пробвахме също печено (не пържено) сирене с домати и няколко вида салати. Въобще, всичко толкова много ни хареса и вече толкова минаваше полунощ, че единственото, което липсваше оттук нататък, беше удобен матрак. Оказа се обаче, че стаите в био-хотела се пръскат по шевовете и, колкото и да не ни се искаше, трябваше да поемем обратно към София.
Моравско село във Фейсбук
Кристина А.
Няма коментари