Как така рицинът е отровен, а рициновото масло се ползва от векове за подхранване на миглите? Индийското орехче е психоактивно, но въпреки това не изпадаме в делириум като ядем меденки. А зеленото в картофите всъщност не е токсично – то е хлорофил. Истината е, че ежедневно влизаме в контакт и ядем много храни и билки, които „оригинално“ съдържат отровен или наркотичен компонент. Как оцеляваме – прочетете по-надолу.
Рициново масло
Древните наричат растението рицин „Palma Christi“ („Ръката на Христос“) заради мощните му, почти чудодейни лечебни свойства, а в съвремието държи рекорда на Гинес за най-отровно растение в света (от 2007). Божествено и дяволско едновременно, нали?
Високовискозното гъсто масло, богато на триглицериди, е един от най-ефективните продукти за подхранване на косата и засилване на растежа на миглите. Семената на растението действително съдържат опасен протеин, но при извличането на маслото процесът на нагряване го денатурира и дезактивира. Става дума за белтъчния комплекс Рицин А и рицин B – силно токсичен за топлокръвните животни, в това число и човека. Това е естествената защита на растението срещу вредители като листните въшки, например. Любопитното е, че ако семената се погълнат цели, те преминават през храносмилателния такт, без да отделят токсина – опасни са, ако се сдъвчат или погълнат вече строшени парченца. 4 са достатъчни, за да убият заек, 6 – кон, 11 – куче. Най-устойчиви към токсина се оказват патиците – тяхната летална доза е около 80. В историята на рицина като потенциално биологично оръжие има и българска следа: сачма, пълна с рицин е причината за смъртта на писателя-дисидент Георги Марков, когото прострелват на лондонска улица през 1978 г.
Индийско орехче
Индийското орехче, което е една от най-популярните подправки в света, е безвредно в количествата, които се използва в кулинарията, но може да предизвика кома и дори да бъде фатално в по-големи дози. То съдържа психоактивното органично съединение миристицин, което има упойващ и халюциногенен ефект. Всъщност индийците от край време са наясно с качествата му и прибавят няколко щипки към сладкишите, когато искат по-топъл и загряващ привкус, и по-щедро към енфието за опияняващ релакс. Ментата, черния пипер и канелата са други примери за популярни подправки, които използваме ежедневно и които може да са токсични в големи дози.
Коноп
Конопените семена не са семена марихуана, каквато е честата заблуда. Всички видове коноп за хранителни, текстилни и козметични цели са специално култивирани кръстоски Cannabis. Най-общо се означват с термина индустриален коноп. Растението има общо три големи подвида: Cannabis sativa, Cannabis indica и Cannabis Ruderalis. Предназначените за ежедневна употреба са селектирани така, че да не съдържат (или да съдържат пренебрежимо малки количества) от психоактивното вещество THC, на което дължи ефекта си марихуаната. Другият момент специално при конопените семена и извличаното от тях конопено масло е, че THC е концентрирано в листата на растението, а не в семената му.
Бадеми§кашу / праскови§кайсии
Дивият суров бадем съдържа циановодородна киселина – прекурсор на цианида. Култивираният сладък бадем, който използваме в ежедневието, не съдържа веществото. Въпреки това, в Щатите продажбата на сурови бадеми е забранена, поради опасение от възможно замърсяване на реколтата с опасния за човека сорт. Костилките на кайсиите, прасковите и черешите, както и семките на ябълките също съдържат въпросната киселина, която попаднала в кръвта, пречи на преноса на кислород. Потенциално опасни тук се явяват кайсиевите ядки – по-високи дози от тях могат да предизвикат симптоми на натравяне като гадене, треска, инсомния, главоболие и т.н. По подобен начин стоят нещата с кашуто. Черупката му съдържа вид смола, която е силен алерген – близка по химичен състав до урушиола в отровния бръшлян. Нагряването разрушава токсина, така че истински сурови ядки кашу всъщност не достигат до пазара – обикновено тези, които ядем като сурови, са парени.
Домати и картофи
Повечето растения от сем. „Картофови“ (като доматите и патладжана) съдържат веществото соланин – гликоалкалоид с противогъбични и пестицидни свойства, част от естествената защита на растението от вредители. Тъй като е водоразтворим и неустойчив на високи температури, варенето и другата термична обработка го унищожава. Когато картофената грудка се изложи на светлина, се увеличава производството на токсичните гликоалкалоиди – което я предпазва да не бъде изядена. Тогава се образува и зеленият цвят – всички сме чували, че позеленелите картофи са отровни и не трябва да се ядат, нали? Всъщност, зеленият цвят идва от хлорофила, който сам по себе си е безвреден, но присъствието му е индикация, че в картофа има повишено съдържание на соланин и е опасен за консумация. Що се отнася до доматите и патладжаните, там количествата соланин са пренебрежимо малки, за да се считат за опасни, освен това се съдържат в листата, а не в самия плод (повече за това защо доматът е плод, а не зеленчук, вижте в статията ни тук https://www.kukuriak.com/duck/).
Източници:
https://www.chagrinvalleysoapandsalve.com/blog/posts/castor-bean-oil/
https://www.toptenz.net/top-10-toxic-foods-we-love-to-eat.php
https://brokensecrets.com/2011/09/25/some-fruit-seeds-contain-cyanide/
https://davesgarden.com/guides/articles/view/1374/#b
https://en.wikipedia.org/wiki/Myristicin
https://en.wikipedia.org/wiki/Monoamine_oxidase_inhibitor
https://en.wikipedia.org/wiki/Nutmeg
https://en.wikipedia.org/wiki/Almond
https://en.wikipedia.org/wiki/Castor_oil
http://en.wikipedia.org/wiki/Eggplant
https://naturalhealthexplained.blogspot.com/2009/04/raw-almonds-arent-raw-anymore.html
Кристина
Дайте информация за протеолитичните ензими.