1. Митът за гладуването: По-малко хранене+ повече физически упражнения=отслабване
2. Митът за калориите: Всички калории за еднакви
3. Митът за мазнините: Мазното е вредно
4. Митът за защитата: Държавната политика за храните защитава здравето ни
1. „Яж по-малко”
Да кажеш на някого с наднормено тегло, че за да отслабне трябва да яде по-малко и да се движи повече, е все едно да кажеш на някой бедняк, че трябва да изкарва повече и да харчи по-малко. Подобно опростяване изключва прекалено много фактори. Нивото на метаболизъм в покой (НМП) е количеството енергия (калории), което ви е необходимо дневно, за да функционира обмяната на веществата. (Може да изчислите вашия индекс тук: http://www.shapesense.com/fitness-exercise/calculators/resting-metabolic-rate-calculator.aspx ) Под това количество вие гладувате и така отключвате реакцията, известна като „бий се или бягай” (част от инстинкта за самосъхранение). Това е комплекс от биохимични, физиологични и психологически реакции, които се включват, за да спасят живота ви, когато е застрашен. Организмът започва да складира като запас всичко, което постъпи, и активира с всички сили центъра на глада при вида (и дори само при мисълта) за храна. Не си и помисляйте, че с „неядене” автоматично влизате в категорията на т.нар. лечебно гладуване – то се извършва по определени правила и е нещо съвсем различно от пакетче солети за цял ден.
2. „Това е много калорично”
Калориите отразяват една съвсем малка част от процеса на преобразуване на хранителните вещества в енергия. Не става въпрос толкова за количеството калории, колкото за вида им. В лабораторни условия всички калории са еднакви, независимо от източника им. Тоест 100 мл кола и 100 мл айран (и двете съдържат около 40 kcal) на теория горят еднакво количество енергия – когато влязат в организма обаче нещата протичат по различен начин. Приетите калории се абсорбират за различно време и по различен начин в зависимост от вида си (дали са протеини, въглехидрати или мазнини) и от комплекта хранителни вещества, в който пристигат (наличието на фибри, например, стимулира метаболизма). Отделен въпрос е, че в някои от случаите (преработени и рафинирани храни, алкохол) въпросният „комплект” хранителни вещества е доста оскъден или буквално липсва. Тогава приемате т.нар. „празни калории”.
3. „Избягвай мазно”
„Обезмаслено” и „без захар” вече са се превърнали в синоними на „абра” и „кадабра” в маркетинговите стратегии. Да видим какъв е случаят на мазнините и наистина ли когато нещо е обезмаслено, е по-здравословно. Привържениците на броенето на калории обичат да изтъкват следния научен факт: мазнините съдържат 9 kcal на грам (за сметка на само 4 kcal при въглехидратите и протеините). След казаното в горната точка вече е ясно, че само по себе си това нищо не означава. Мазнините са различни видове – най-общо три: добри, лоши и опасни. Към добрите спадат някои от наситените мастни киселини (кокосово масло), мононенаситените мастни киселини (зехтин, ядки) и полиненаситените мастни киселини (риба, ленено семе). Към лошите се отнасят рафинираните масла (слънчогледово олио), повечето наситените мастни киселини (месо, мляко). Опасни са хидрогенираните мазнини – при тях ненаситените мастни киселини се превръщат в наситени и се насищат с водород. Така структурата им става по-устойчива, по трудна за разпад, а температурата на топене се повишава (има ги в маргарина, бисквитите, бонбоните). Те забавят метаболизма, блокират изгарянето на мазнини в организма и увеличават холестерола в кръвта.
4. След като е в магазина, значи е безопасно
Лайтмотивът на така наречената хранителна промишленост е да плъзга на конвейер евтини храни без хранителна стойност. (Надяваме се, не смятате, че начосите и сникърса изобилстват с аминокиселини и витамини.) Ето как есенцията от ванилия струва стотинки, въпреки че ванилията е втората най-скъпа подправка в света след шафрана, лимонадата е по-евтина от водата, а прясното мляко не се разваля 2 месеца на стайна температура. Храната, която ядем, е химически променена, за да трае по-дълго по рафтовете (здравейте, Е-та) и да увеличи консумацията (да живее мононатриевия глутамат). Наречете ни бавносхващащи, но за нас да откриваме на етикетите вещества като аспартам, глутамат и петролни деривати, и съществуването на Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) в една вселена, остава неразгадаем факт. Всъщност, като че ли най-много ни опъва нервите ето този текст от Закона за храните: „Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.” Сега само надникнете в статията ни „Едно парченце и си там” и ще разберете какво имаме предвид…
От Кристина
Няма коментари