Блог на група експериментатори
Търсене

Бял ориз – болни пилета, кафяв ориз – здрави пилета

Тази загадка довежда до откриването на витамините в началото на XX век. Цялата история звучи повече като приказка, но всичко, което ще ви разкажем по-долу, са документални факти.

Витамините са „открити” едва преди стотина години. През XIX в. в академичните среди вече били наясно,че за да е здрав, човек има нужда от протеините в месото, въглехидратите в зърнените храни и мазнините в млечните продукти, както и известно количество сол. Никой не бил и чувал за витамините.
Чак в края на XIX началото на XX в. на учените започнало да им “просветва”, че определени вещества в храните (които не са нито протеините, нито въглехидратите, нито мазнините) ни държат здрави, а когато те липсват, се разболяваме.
През 1886 г. холандският лекар патолог Кристиан Ейкмън бил изпратен в Индонезия, за да проучи най-големият тогавашен бич в Азия – болестта бери-бери (в буквален превод от шриланкски означава „изключителна слабост”). Жертвите на бери-бери отслабвали драстично, получавали страхотни болки в крайниците, а сензорните им възприятия се нарушавали. В часовете преди да издъхнат, те изобщо не можели да се движат. Аутопсиите показвали, че нервната тъкан и сърдечният мускул са дегенерирали. Причината обаче не била известна.
Д-р Ейкман се присъединил към научен екип, който гледал под микроскоп всички плазми на пациентите, които могат да се изследват: кръв, слюнка и урина. Там обаче не се виждало нищо необичайно. След девет месеца безрезултатни проучвания на о-в Ява, екипът отплавал обратно за Холандия, оставяйки най-младия му член, д-р Ейкман, да наглежда нещата. Той упорствал в продължение на цели десет години. Един ден случайно забелязал, че пилетата в института проявяват симптоми на бери-бери – не се придвижват стабилно и залитат, когато се навеждат да кълват. И точно когато вече започнали да измират, настъпило рязко подобрение.

http://www.nobelprize.org
http://www.nobelprize.org

Д-р Ейкман попитал готвача какво са давали на пилетата и той отвърнал, че в последно време ги е хранел с бял ориз, тъй като обичайната доставка на по-евтиния кафяв не била пристигнала.  По това време белият ориз бил по-скъп заради рафинирането – процесът, в който външната обвивка на ориза се премахва, а вътрешната част се полира до блясък. (Кафявият ориз всъщност не е сорт ориз, а нерафиниран бял ориз). Разбира се, във викторианските времена считали белия ориз за по-цивилизована храна, в сравнение с кафявия, който е по-труден за сдъвкване и преглъщане.

trials2
Но да се върнем обратно при пилетата в института на о-в Ява. Когато шеф-готвачът открил, че подопечният му използва за фураж скъпия бял ориз, разпоредил веднага да се върне кафявия ориз в менюто на пилетата. Като по поръчка, здравето в курника било възстановено.

И така, д-р Ейкман бил изправен пред следната главоблъсканица: бял ориз – болни пилета, кафяв ориз – здрави пилета. Може би има отрова в сърцевината на ориза? Може би противоотровата се съдържа в обвивката? Холандският лекар се сетил, че оризът е част от ежедневните дажби в затворите и посетил няколко местни тъмници да провери как стоят нещата. Там, където осъдените получавали бял ориз, върлувало бери-бери, докато затворниците на кафяв ориз били здрави. Проучването му обаче било прекъснато, защото самият д-р Ейкман се разболял (не от бери-бери) и се наложило да се върне обратно в Холандия през 1896 г. Той посрещнал колегите си с думите „Белият ориз може да е отровен” – изказване, което вероятно сериозно е снижило продажбите на бял ориз из тържищата в Амстердам и Хага.
Английският биохимик сър Фредерик Хопкинс продължил работата му и доразвил идеята, че храните съдържат определени вещества, които помагат на жизнените функции. Той експериментирал с храната на лабораторните животни и заключил, че храните трябва да съдържат и „допълнителни фактори” от вече известните протеини, въглехидрати, мазнини, сол и вода.
Той дефинирал въпросните фактори така:
– Вещества, които са абсолютно необходими, за да се поддържа животът.
– Вещества, които организмът не може да произвежда сам.

През 1912 г. полският му колега Казимир Фънк свързал парчетата от пъзела, като изолирал активното вещество в обвивката на ориза, която всъщност била лекарството за болестта бери-бери. Нарекъл го „витамин” – от латинската дума за живот – vita и представката amine (съединение).

Casimir Funk
Casimir Funk

Любопитното е, че през 1929 г. Ейкман и Хопкинс получават Нобелова награда за медицина за приноса си към откриването на витамините, а полякът Фънк така и не се сдобива с по-широко признание.

До 30-те години на XX в. учените изолират 13 витамина, които разделят в две групи – водо-разтворими и мастно-разтворими.
И въпреки че може да звучи като прекалено навлизане в химичната материя, е важно да правим разлика между двете. Ето защо:
Тъй като мастноразтворимите витамини се съхраняват (логично) в мастните клетки и в черния дроб, тялото може да пази запаси за моментите, когато потрябват. Минусът е, че ако предозираме с тях, те могат да се натрупат в тялото в токсични количества. Водоразтворимите витамини, от своя страна, се усвояват по-бързо и се съхраняват в малки количества. Всеки излишък бързо се изхвърля от тялото – което обяснява защо урината има неоново жълт цвят (който свети в тъмното) до час след като сте приели таблетки витамин C или B. Другото специфично за тях е, че лесно се разрушават при определена термична обработка или неправилно съхранение.

Мастно-разтворими витамини: А, D, E и K
Водо-разтворими витамини: витамин С, витамин В-комплекс (тиамин (В1), рибофлавин (В2), ниацин (В3), пантотенова киселина (В5), пиридоксин (В6), биотин (B7), фолиева киселина (B9), цианокобаламин (B12).

Everybody Needs Vitamin C Libbys Tomato Ju (1942)
Everybody Needs Vitamin C Libbys Tomato Ju (1942)

Източници:
Rubin. J. „Тhe Vitamin Code. The Breakthrough Discovery That Will Change The Way You Take Vitamins Forever”
http://www.design-technology.info/foodsubsite/page7.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/White_rice
http://en.wikipedia.org/wiki/Christiaan_Eijkman
http://en.wikipedia.org/wiki/Beriberi
http://en.wikipedia.org/wiki/B_vitamins

От Кристина

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *