Кукуряк

Камелия, зимна роза или чай?

Когато пиете черен чай, всъщност пиете листа от камелия (Camellia Sinensis). Именно за нея става дума в популярната легенда за китайския император, в чиято чаша с топла вода случайно попаднали листенца от стоящ наблизо храст, а той намерил напитката за много ободряваща. От този вид камелия (наричана още чаен храст) днес се приготвят черният, белият и зеленият чай. Тя не трябва да се бърка с чаеното дърво (Melaleuca alternifolia), което дава суровина само за маслото от чаено дърво.
Името на камелията идва от латинизираното име на изследователя Георг Камел. Дава му го бащата на съвременната класификация на растенията Карл Линей (същият, който нарича какаото „храна на боговете” – theobroma). В случая с камелията, той е искал да подчертае приноса на въпросният Камел към ботаниката, въпреки че човекът няма нищо общо с откриването на цветето.

Camellia sinensis

Всъщност, цветето, за което обикновено се сещаме, когато чуем думата „камелия”, е от вида Camellia japonica, която, както подсказва и научното й название, произхожда от Япония. (Поначало всички видове камелии виреят в източната и южната част на Азия). Популярната в градинарството Camellia japonica има характерни тъмнозелени гланцирани листа, а цветовете наподобяват тези на розата, поради което я наричат още „зимна роза”. Известна е като капризно цвете и изисква доста познания за отглеждане. И не става за чай.
И от Camellia Sinensis, и от Camellia japonica може да се извлече масло – чрез студено пресоване на семената им. Най-често обаче за целта се ползва бялата камелия (Camellia Oleifera), която цъфти през зимата. В Япония маслото от камелия е известно като тайната на красотата на гейшите (според преданията, през нощта те държали гребените си, потопени в масло от камелия), както и на лъскавината на самурайските опашки „оичо”. В страната на изгряващото слънце дори има и нещо като остров на камелиите – Изу Ошима. Главните туристически атракции там са паркът с камелии, разположен на 70 декара (може дори да си наемете палатка, за да прекарате нощта сред благоуханията им), старата фабрика за производство на масло от камелия и фестивала на камелията, който се провежда в началото на пролетта. Може би най-голямата забележителност обаче са местните жени с дълги и лъскави коси, стигащи почти до земята.

Освен за подхранване на кожата и косата, днешните японци използват маслото от камелия и за полиране на кухненски съдове и прибори и за предпазване от ръжда. Маслото от камелия е ядивно – напомня на зехтина и олиото от гроздови семки, има доста висока точка на горене (много е стабилно при нагряване) и в някои провинции на Китай е основната мазнина за готвене.

Маслото от камелия се абсорбира много добре от кожата – бързината и лекотата на попиване са съпоставими единствено с маслата от жожоба и шипка. Освен това не е мазно – прониква, без да оставя лепкаво усещане. По същественото в случая е, че успява да проникне дълбоко в stratum corneum, най-горния слой на епидермиса. Високото съдържание на олеинова киселина (около 85%) укрепва колагена и еластина – белтъците, изграждащи съединителната тъкан между всички клетки в тялото, в това число и кожата. Всъщност, композицията на олеиновата киселина наподобява до голяма степен тази на човешкия себум – секретът, който омекотява кожата ни и я предпазва от инфектиране. Ето защо, маслото от камелия може да се нанася и на най-наранените и раздразнени кожни участъци, дори на открити рани. Високото му съдържание на мастни киселини повишава способността на кожата да задържа влага, стимулира преноса на хранителни вещества между различните й слоеве (съдейства за по-бързата регенерация) и укрепва защитните й сили срещу бактерии, гъбички и инфекции.

Скорошно изследване на антимикробните свойства на маслото от камелия, проведено от португалски и испански учени, показва, че то е ефективно при наличие на Е.coli (вид бактерия, която обитава дебелото черво на топлокръвните животни) и предвижда още възможни терапевтични приложения. Друго изследване, направено в Тайван през 2006 г., установява, че биологично активните сапонини в маслото подобряват имунната функция, оказват антивирусно действие и имат силни антиоксидатни качества. Заради естествените антиоксиданти в състава си (витамин Е под формата на гама-токоферол), маслото от камелия не се окислява лесно (не гранясва) и има дълъг срок на годност. Когато не е смесено с други масла, остава течно и при много ниски температури (какаовото и кокосовото масло например се втърдяват).

Клинично доказаните хидратиращи свойства на маслото от камелия го правят особено подходящо за предпазване от стрии по време на бременността, за третиране на акне и екзема. Маслото от камелия блокира UVA лъчите (те са с по-къса дължина на вълната, имат по-разрушителен ефект върху тъканите и са отговорни за изгарянето). То обаче не осигурява защита срещу UVB – лъчите (те са с по-голяма дължина на вълната, проникват дълбоко в кожата, предизвикват преждевременно стареене и са рисков фактор за ракови образувания). Въпреки че не може да се ползва самостоятелно като слънцезащитно средство, маслото от камелия действа много добре като грижа за след слънце и като защитен филм срещу вредните емисии във въздуха.

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Camellia
http://en.wikipedia.org/wiki/Tea_oil
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_tea_in_China
http://www.edo265.net/japan/130127tsubaki.html
http://rivertea.com/blog/green-tea/the-birth-of-tea-green-tea-production-and-brewing/
http://www.naturaljapanesebeauty.com/njb.page12.html
http://www.usc.es/congresos/ecsoc/16/hall_b_BMNPC/b017/index.pdf
http://www.pureattitudecosmetics.com/bathandbody/body-oils/camellia-oil.html
http://www.pfaf.org/user/Plant.aspx?LatinName=Camellia+oleifera
http://www.finegardening.com/plantguide/camellia-oleifera.aspx
http://www.camellia-oil.org/camellia-midwife/
http://www.japantimes.co.jp/community/2000/01/12/general/camellias-and-camels-on-izu-oshima/#.UZtwMKJSiyc
http://archive.metropolis.co.jp/tokyotravel/tokyojapantravelarchive349/323/tokyojapantravelinc.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Skin.png
http://www.hera.bg/s.php?n=1309
http://en.wikipedia.org/wiki/Epidermis_(skin)
http://nomasvello.bg/post/Kakvo-ne-znaem-za-UV-lachite-UVA-i-UVB/9
http://www.healthy.co.nz/
http://camelliaexpress.wordpress.com/2013/01/23/camellia-oleifera-another-interesting-species/
http://www.eco-beauty.com/camellia-seed-oil-info.html
http://www.camelliagrove.com.au/japonicas.php

Кристина Стамболова

Чували сте за патешкия тест, нали? „Ако нещо изглежда като патица, плува като патица, квака като патица, то най-вероятно е патица.” Да, ама не. Ето едно кратко списъче с няколко „очевидни” неща от ежедневното ни хранене, които на второ четене се оказват точно обратното на това, което наричаме „очевидно”.
1. Фъстъкът не е ядка
2. Лимонът е кисел, но неутрализира киселините
3. Повече мляко = по-малко калций
4. Доматът е плод
5. Ванилията не е бяла

1. Фъстъкът не е ядка, а боб
Свикнали сме да приемаме фъстъците за ядки от групата на орехите, бадемите, лешниците и т.н., но биологично те принадлежат към семейство бобови (Leguminosae) – или известните като „варива” в кулинарията (като фасула, граха и лещата). Бобовите култури поникват под почвата, докато същинските ядки (плодове, обвити в черупка) растат по дърветата.
Впрочем, фъстъкът е един от най-сериозните алергени и една от най-честите причини за смърт, свързана с храна. И понеже протеинът в състава му е близък до този на класическите ядки, често хора с алергия към фъстъци са алергични също към орехите, лешниците, кашуто и пр. Това е и причината на много етикети да срещате предупреждението „Продуктът може да съдържа следи от ядки.”

2. Лимонът е кисел, но неутрализира киселините
Със сигурност сте чували за алкално-киселинния баланс в организма. Киселините са вещества с липсващи електрони в обвивката си – в стремежа си да си ги набавят, те действат разяждащо, защото ги извличат от други вещества. Основите (или алкалните вещества) са балансьорите, защото имат по един електрон повече в обвивката си. Алкално-киселинният баланс се измерва с показателя pH и скала от 1 до 14. Неутрално е вещество с pH 7 (водата), всичко под това е кисело, а всичко над – алкално. Човешкият организъм обикновено има леко алкална среда, а ние често прекаляваме с „подкиселяването” му – това става, когато сме изложени на токсини от външната среда, когато приемаме киселинообразуващи храни (месо, риба, яйца, млечни, захар). Интересното тук е, че киселият на вкус лимон (както и повечето цитруси) е един от най-добрите примери за алкализираща храна. Органичните киселини, които въздействат върху вкусовите рецептори на езика, в организма ни се превръщат във въглероден диоксид и вода, докато минералите, които остават, служат за неутрализиране на киселините в организма.

3. Повече мляко=по-малко калций
Пийте прясно мляко, то съдържа калций, а той е важен за костите. Слушаме тази мантра вече няколко десетилетия. Да, млякото наистина съдържа калций (128 mg в 100 ml) и да, калцият е веществото, което изгражда костната тъкан. Къде е проблемът тогава? Че прясното млякото е киселинообразуващо (виж точката по-горе). Ако пиете много мляко, организмът компенсира подкиселяването като изтегля минерали, които алкализират. Първи в списъка е калцият – човешкото тяло съдържа над 1 кг. калций, 99% от който е локализиран в костите. Крайният резултат е, че костите отслабват, стават много по-крехки и чупливи, а в дългосрочен план диагнозата е остеопороза. В случай, че се чудите как тогава да си набавите калций – доста добри източници например са сусамът (975 mg в 100 g), беленото слънчогледово семе (645 mg в 100 g), таханът (420 mg в 100 g).

4. Доматът не  зеленчук, а плод
Мда, същото се отнася и за краставицата, чушката и патладжана. Тоест, шопската салата всъщност е плодова салата с лук и сирене. Какво става тук всъщност? Въпреки че от кулинарна гледна точка се приемат за зеленчуци, ботанически всички тези храни са плодове. Според ботаниката, „плод” е узрелият яйчник заедно със семената на цъфтящото растение, а „зеленчук” е всяка една от останалите ядивни части на растението – корени, стъбла, листа. Морковът, картофът, и лукът са примери за „истински” зеленчуци.

5. Подправката ванилия не е бяла
Ванилията е плодът на зелената орхидея (Vanilla planifolia). Цветовете й действително са млечно-кремави (цвят „ванилия”), но подправката, която се приготвя от изсушените и стрити шушулки на плода, е тъмнокафява. Над 90% от световното потребление на ванилия обаче идва от синтетични заместители. Активното вещество във ванилията (това, което дава аромата й), ванилинът, се имитира лабораторно с лигнин – химическо съединение, което се извлича от дървесината. Процесът е евтин (затова добре познатите ви миниатюрни пакетчета с бял прашец под името „ванилия” струват стотинки),  но в натуралния си вид ванилията е кафява и е втората най-скъпа подправка в света след шафрана.

Източници:
Гайдурков, Георги. „Човешкото хранене” (2010), Санитас
сп. „Осем”, брой 3 (51), март 2013
https://en.wikipedia.org/wiki/Nut_(fruit)
http://kidshealth.org/teen/food_fitness/nutrition/nut_allergy.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Peanut
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B8
http://www.peanut-institute.org/peanut-facts/
http://en.wikipedia.org/wiki/Tomato
http://en.wikipedia.org/wiki/Solanaceae
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B4
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D0%BD
http://www.arizonavanilla.com/Tutorial/Myths.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Vanillin
http://www.savorsa.com/2010/04/ask-a-foodie-what-is-white-vanilla/
http://wiki.answers.com/Q/What_is_the_difference_between_Artificial_Vanilla_Extract_and_Pure_Natural_Vanilla
http://mommymythbuster.wordpress.com/2009/06/11/myth-30-lots-of-milk-builds-strong-bones/
http://www.ahyap.com/blog/milk.php
http://www.bb-team.org/hrani/ingredient/calcium
http://chemistry.about.com/od/foodchemistryfaqs/a/Is-Milk-An-Acid-Or-A-Base.htm